Италианските селища и местности, за които се твърди, че имат български произход, са поне стотина на брой. Повечето са разположени южно от Рим. А най-известното сред тях е Челе ди Булгерия в провинция Салерно. Интересно е, че местното население с гордост нарича себе си „потомци на българи“. Кои са тези хора и каква е нишката, която ги свързва с България? Отговор на този въпрос търси новата документална лента „Алцек и българите в средновековна Италия“, чиято премиера е на 10 септември.
„Поводът да снимаме филма е наличието на два интересни некропола в Кампокиаро – малко селище в Южна Италия. Археолозите попадат на тях в края на 80-те години на 20 век – разказва сценаристът на филма Иво Иванов, който е журналист в Радио България.
По време на археологически разкопки, за всеобща изненада, в Кампокиаро се появяват гробове с положени войни заедно с конете им и с цялото им бойно снаряжение. 99% е сигурно, че тези гробове са свързани с прабългарите в Италия. И оттук започва цялата загадка!“ – твърди Иво Иванов.
Учени свързват българските корени на местното население с Алцек, за когото се предполага, че е брат на хан Аспарух. Според тях малко преди Аспарух да основе Първата българска държава през 681 г., Алцек се заселва в земите на Лангобардското кралство.
„Така се случва, че в началото на 7 век тези българи се оказват в област Молизе. Те са били използвани като наемници – обяснява Иво Иванов. – Филмът разказва как са се озовали там. Всъщност съдбата им не е била никак лека! Установяват се на територията на днешна Италия като бежанци, защото са бягали от Аварския хаганат. Били са подложени на гонения във Франкската държава в Бавария и така стават съюзници на лангобардите. Те ги изпращат на фронта срещу Византия, защото по това време лангобарди и византийци воюват в Южна Италия“.
Лентата „Алцек и българите в средновековна Италия“ ни отвежда в градчето Челе ди Булгерия, в чийто център се издига паметникът на Алцек.
„Там се срещнахме с много интересни хора, които държат не само на името на родното си място Челе ди Булгерия, но и на близката планина Монте Булгерия – казва Иво Иванов. – Местните пазят преданията за българите, които са били там. Но по всяка вероятност нашите предци са се установили в района по-рано от Алцек. Предполага се, че по време на готските войни там е имало българи, които отиват като наемници във войските на Велизарий. Но всичко това е една сложна плетеница във времето“.
Още през 40-те години на 20 век италианският историк проф. Винченцо д’Амико съобщава, че повече от 700 селища на Апенините са основани от прабългари. Иво Иванов пък разказва как преди повече от 30 години попада на трудовете му в Националната библиотека в София.
„Д-р д’Амико е лекар, ренесансова личност с много интереси, бил е краевед. И той започва изследванията си, защото когато разпитвал пациентите си от околните села какви са, откъде идват, те му отговарят – „Ние сме потомци на българите!“. Оттам тръгва интересът на д’Амико към тази историческа нишка. Има един интересен материален факт, който ние заснехме в нашия филм ‒ това е музеят на костюмите в Молизе. Зрителите ще видят, че има оцелели до началото на 20 век изключителни костюми, в които ясно личи българското фолклорно присъствие.
В музея са представени и албански костюми. За мен това повдига още нови въпроси, които си струва да проучим. И ние може би ще направим следващ филм за тези носии и за тази връзка“ – каза в заключение Иво Иванов, автор на филма.
Чуйте повече в звуковия файл.
Снимки: Иво Иванов, mfa.bg
Българските археолози продължават проучването на античния нимфеум (светилище на нимфи), открито в комплекса "Акве Калиде" край Бургас. Нимфеумът заема централно място в бившите римските терми и е бил част от фонтан с надпис и статуя на трите..
На днешния ден преди 90 години е извършено освещаването на Паметника на свободата на връх Шипка. Той е издигнат в памет на загиналите герои на отбраняваното място по време на Шипченската битка, около което са се провели решаващите боеве за..
След Освобождението на България от османско владичество в обявената през 1879 г. нова българска столица София се стичат архитекти от Европа, за да ѝ придадат модерен облик и функционална организация. Сред тях завинаги в архитектурната история на..