„Новото нормално“ и детската психика – какво да очакваме?

публикувано на 18.09.20 в 05:15 | обновено на 18.09.20 в 09:15

Снимка: БГНЕС

Нормално ли е да общуваш с учителите си онлайн или през плексигласова преграда, да се движиш в училищния коридор само по определен маршрут, обозначен със стрелки, да носиш маска, зад която трудно дишаш и не можеш да изразяваш емоциите си, непрекъснато да ти повтарят, че трябва да спазваш „социална дистанция“ и накрая ако кихнеш, да те затворят в специален „изолатор“ в очакване мама или татко да те приберат вкъщи? Това е новата реалност за учениците в България и по света, превърнала се в част от т.нар. „новото нормално“.

Но доколко „нормалното“ е нормално и как превантивните мерки срещу разпространението на коронавирус инфекцията биха се отразили върху крехката детска психика? „Най-откровено ви казвам, не знам. Ние никога не сме били в подобна ситуация.“ – заяви пред Радио България Иван Игов – един от най-известните ни училищни психолози.

Той сравнява пандемията с Covid – 19 с други големи социални катаклизми. Както при тях, така и в този случай последствията, според него, са свързани с т.нар. посттравматичен синдром: „Обикновено той се появява от няколко седмици до няколко месеца след кризата. А в нашия случай тя дори още не е отминала!“. Ситуацията обаче не трябва да се драматизира:

Иван Игов пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Децата имат различни реакции в различните възрастови групи – твърди Иван Игов. По-малките го приемат като игра. Освен това реалното носене на маски в училище е за сравнително кратък период – може би за около 20-на минути дневно. На практика децата са без маски в час. Според мен ситуацията всъщност е по-стресираща за учителите, отколкото за учениците.

Що се отнася до по-големите ученици, там посттравматичният стрес обикновено води до агресия. Очаквам тя да се засили при тях. Да не забравяме, че в България училищният тормоз и без това е достатъчно разпространен. Проблемът е, че когато говорим за агресия, нямаме предвид само външната й проява. Тя може да бъде обърната навътре и към себе си. Децата могат да започнат да се затварят, да изпитват депресивни синдроми, могат дори да стигнат до някои крайности.“

Има още един фактор за повишаване на стреса в условия на Covid-19 – смята Иван Игов. Българските училища в големите градове са пренаселени. Част от тези сгради са строени за по 300-500 деца, но в момента в някои от тях се обучават от 1300-1500 ученици на различни смени. И всички опити там да бъдат размествани часовете, с идеята да няма струпване на голям брой деца, водят до допълнително напрежение. На практика в тези училища няма условия за т.нар. „социална дистанция“.

Възможно ли е т.нар. „новото нормално“ да вкара подрастващото поколение в един деформиран социален модел, достигащ до крайна стерилност и изолация?
„Не мисля, че за децата това ще има дългосрочни последици – категоричен е Иван Игов. В социалната психология посттравматични състояния се наблюдават, например след война. Но войните нанасят много по-големи травми и в по-продължителен период. Истината е, че поколенията успяват да се адаптират към социалните катаклизми, особено децата. Моите прогнози са, че до пролетта ще се върнем към нормалност, близка до тази, в която сме живели доскоро. А децата ще се научат на малко по-добра хигиена и чувствителност.“

Снимки: БГНЕС, dnevnik.bg, личен архив и архив

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!