„До другата трева …“ е стихотворение на Биньо Иванов, дало име на антология с българска поезия от XX век, издадена на чешки език. След почти 40 години прекъсване, това е първата книга с родна поезия, която достига до аудиторията в централноевропейската държава. 

Подзаглавието е „Антология на модерната българска поезия от Атанас Далчев, до 90-те години на XX век“. Подборът на авторите и техните творби е изцяло по преценка на преводачите от български, като целта е да се даде обективен поглед към българската поезия от втората половина на века, незасегната от политическата конюнктура.

„Темите са екзистенциални – за човека и неговата съдба, за съдбата на твореца, за любовта, природата – неща, валидни при всяка власт и режим“ – казва Йорданка Трифонова – преводач от чешки и словашки език, която за труда си по поетичния сборник бе удостоена със специална награда за преводна поезия на Съюза на преводачите в България. Сред поетите, чиито стихове са преведени за пръв път на чешки език, са Георги Борисов, Христо Фотев, Ани Илков, Екатерина Йосифова, Бойко Ламбовски, Георги Рупчев и др.

Всъщност, издаването на българска поезия в Чехия има дълголетни традиции. Още 1909 г. излиза първата антология на българската поезия, а следващата е през 30-те години на миналия век. В периода 1944 -1989г. литературните връзки между България и Чехия са много активни. След промените през 1989г., икономически и политически причини водят до срив, а и цяло едно поколение преводачи се отдръпва от тази дейност. Оттогава до днес в Чехия не е излизал превод на българска поезия.

„У нас, в Чехия, наблюдавам интерес към българската литература в друго отношение - популярни са българските прозаици, превеждат се съвременни разкази и романи, например на Теодора Димова, Георги Господинов, Алек Попов. Но ние - преводачите от български, се стремим да превеждаме и неща, които не са съвсем известни и които не са съвсем актуални“ – отбелязва Марцел Черни - българист, академичен преподавател по българска литература и преводач.

„Вярно е, че аз се присъединих малко по-късно и беше по покана на Йорданка Трифонова и Людмила Кроужилова, /поетеса и преводачка/, които са основоположниците на антологията. Доколкото знам, те работиха по нея вече близо 20 години. Консултирахме проблематиката и с други колеги от софийската Катедра по славянски филологии към СУ. Концепция имахме, но отначало си казахме че българската литература е необятно море и ние, като преводачи, избираме само едни малки рибки от това море. Искахме да изберем наистина стойностни творби на изтъкнати поети. Първо смятахме, че е хубаво да включим и авторите на 90-те, но след това решихме, че антологията с тях би станала огромна. Затова се съсредоточихме само до авторите, издавани през социализма. Същевременно, искахме да изберем такива поети, на които не им личи, че са писали през този период. Подбрахме автори, чиито теми са истински и вечни. Аз лично се включих с четирима поети, които ми бяха много скъпи, понеже имах читателски опит с тях. Това са Бойко Ламбовски, Николай Кънчев, Ани Илков. Преведох и Иван Радоев, негова поезия също трябваше да присъства в антологията, но, за съжаление, не успяхме да се договорим с наследниците на правата. Той е известен в Чехия основно като драматург“. Много съжалявам, че до ден днешен няма Антология на българския символизъм и експресионизъм, преведена на чешки език."

Според Марцел Черни, българските автори имат много хубави, европейски теми, които си кореспондират с този вид литература, писана в Чехия между двете световни войни:

„Хубаво е да откриваме в българската литература това, което не е съвсем типично – казва българистът. - В Чехия тя е представена предимно като реалистична литература, защото и през социализма много неща са превеждани, не винаги най-хубавите. Един чех обикновено знае, че българските автори пишат за селото, за типичния българин, за народопсихологията, познават Вазов и още няколко реалисти. Но истината е, че българската литература е много по-богата, затова Антологията на българската поезия трябва да бъде продължена с още преведени автори“.

Официалното представяне на Антологията ще се състои на 27 октомври едновременно в София и Прага.