На 19-ти октомври, православната ни църква отбелязва тържественото пренасяне на мощите на Св. Йоан Рилски в Средец (днешна София) и официалната му канонизация за светец. Наричат го чудотворец, защото с името му са свързани множество свидетелства за божествени изцеления и сбъднати съкровени молитви. Още приживе духовникът се прочул по българските земи като Божи застъпник, оттеглил се на пост и молитва в безлюдната Рила планина. Въпреки недостъпното място, където живеел, хората постоянно търсели неговата подкрепа и закрила. След като издъхнал на 18 август 946 г., го погребали в пещерата на неговото отшелничество. След време, той се явил на братята монаси и им заръчал да пренесат мощите му в Средец. На 1 юли 1469 г. монаси върнали мощите в обновения Рилски манастир, където и до днес вярващите търсят закрилата на светеца.
„Това, което знаем за него, не е достатъчно – отбелява отец Боян Саръев. – Времето, в което живее, е доста отдалечено, в края на IX и началото на X век. Това са трудни и болни времена за народа и държавата. Покварата сред висшите политически кръгове била голяма, съществували секти. А делата на плътта и разложението били всеобщи. Точно в такива сложни и трудни времена Бог изпраща Св. Йоан Рилски, за да ни научи на истините от Светото Евангелие“. Цялото интервю с отец Саръев чуйте в публикацията „Св.Иван – закрилникът на България“ от колекцията на Радио България.
От 1995 година насам денят на св. Йоан Рилски – 19 октомври, се чества и като Ден на българския лекар.
Съставил: Дарина Григорова
Най-голямото честване на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, извън пределите на България по традиция се провежда в Рим. Всяка година в навечерието на празника във..
Днес православната църква се прекланя пред светиите Константин и Елена, възпяти като равноапостолни, защото подобно на апостолите са положили усилия за разпространение на Христовото учение. Свети Константин бил император на Византия през IV век. Той въвежда..
Репродукция на ръкописа на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“ - първият исторически трактат за България, предшестващ с близо век знаменитата "История славянобългарска" на отец Паисий, ще бъде представен днес от 11.00 часа в..
На 12 юли през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България и се саморазпуска, припомня БТА. Това е първата нова конституция..