Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Турската писателка Айше Шен: „България за мен е родина“

Първият ѝ роман разказва живота на турско момиче в страната ни

Снимка: hurriyet.com.tr

Младата писателка Айше Шен дебютира в Турция с първия си роман „Името ми е Гюл“. Освен с поетично заглавие – „гюл“ на турски език означава „роза“, романът привлича вниманието и с това, че действието се развива в България.

Централен персонаж е родената в Разград Гюл. Това никак не е случайно, тъй като авторката Айше Шен е родена в Кърджали, въпреки че понастоящем живее в крайбрежния град Измир в Турция. Тя се преселва там със семейството си в средата на 90-те години, но запазва силна връзка с България.

Днес, 29-годишната Айше Шен е адвокат по професия. Разказва, че пише от малка, значително преди да се захване с адвокатлъка. Споделя, че работата ѝ понякога я мотивира, друг път натъжава, но убежище от напрежението на деня остава писането.

Айше Шен печели приз от конкурса за разказ „Юмит Кафтанджъоглу“ и някои други награди, но истински стимул за написването на романа ѝ става конкурсът „Разкази от река Дунав“ – инициативата е част от културния диалог между ЕС и Турция и в нея като партньори участват държавни и неправителствени организации от крайдунавските държави, работещи в сферата на културата. 

„По-невероятна тема от „Разкази от Дунав“ не може да има, тъй като за мен Дунав означава и роден край. Разбрах, че споделяйки написаното от мен, мога да достигам до различни хора и места. Когато хората четат и харесват написаното, това ми дава самоувереност. Казах си: „Ако напиша роман и го публикувам, хората може да го харесат.“

Така тя продължава по пътя на думите и завършва първата си по-голяма творба.

„България за мен е родина, дом, отечество, т.е. всичко!“ – откровено възкликва Айше на въпроса дали поддържа връзки със страната ни. И пояснява, че множество нейни роднини и познати продължават да живеят тук и тя редовно ги посещава.
 

„Името ми е Гюл“ разказва за периода в края на 80-те години на миналия век, когато „се превръща в голям лукс хората да могат да се наричат със собствените си имена, да говорят на майчиния си език.“ В този смисъл това е роман за една млада жена, която се намира между две религии, култури и общества. Историята обаче не е нарисувана само в черно или бяло. Айше Шен изтъква, че не разказва турската или българската гледна точка по въпроса, а се старае да предаде универсално послание:

„За героинята ми България е обичаната ѝ родина, поради това е неправилно тя да бъде свързвана само с едната страна. Това е история на две общества, два народа и това определено не е книга, писана с националистически уклон. Смятам, че национализмът е много грешен, тъй като това означава да продължаваш грешките от миналото и поради това мисля, че е по-добре романът да се чете непредубедено“.

Затова тя се надява един ден романът да бъде преведен и да се срещне и с българските читатели. Написването на книгата е било повод разказвачката по своеобразен начин да открие България:

„Името ми е Гюл“ се превърна за мен в едно много шарено пътешествие. Разбрах, че не познавам добре България, въпреки че са съм родена в нея. Родена съм в Кърджали, посещавала съм няколко пъти София, но главната героиня в книгата „е родена“ в Разград, „учи“ във Велико Търново и после живее в Северна България, където не бях ходила.“

Така Айше Шен започва проучване на българските история и традиции. Впечатлена е от народните танци и музиката и изтъква поразителното въздействие, което разнообразието на хорáта и звукът на гайдата са ѝ направили. Народната песен, която ѝ служи като вдъхновение по време на създаването на романа, е „Калиманко Денко“.

Младата писателка не крие интереса си към нестинарските традиции, които днес са запазени само в някои села в Странджа

„Много бих искала в бъдеще да пътувам из България, за да разширя знанията си за българската култура. Това се случи донякъде във връзка с книгата, но искам да науча още, тъй като българската култура е наистина много богата. Най-малкото бих искала да отида в Странджа“- сподели Айше Шен в интервю за Радио България.

Още от категорията

Мароко през очите на една българка – екзотична страна с много възможности за туризъм и работа

Африка е свят, непознат за българите, които рядко поглеждат, докато планират ваканцията си в чужбина. Избират го любителите на приключения и екзотичната природа. Макар и все по-малко, на континента се установяват наши сънародници, дошли заради..

публикувано на 20.01.21 в 14:01

Алберт Българина – акордеонистът, който запази България в сърцето си

В навечерието на 2021 г. Съюзът на слепите в Израел присъди голямата си награда на Алберт Българина. Така българските преселници в Израел наричали акордеониста, който години наред, напълно безплатно, учел талантливи незрящи деца да свирят на..

публикувано на 17.01.21 в 08:05
Мара Нонинска

Мара Нонинска била охулена за участието си в първия български филм

На 16 май 1910 г. от столичния „Модерен театър” потегля файтон с напомаден и нагизден сякаш в цирк екипаж. Пъстрата компания спира пред дома на уважавания търговец Димитър Съселов на ул. „Славянска”. Там – на паважа и пред погледите на събралата се..

публикувано на 13.01.21 в 12:23