Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

След края на кризата на сцената ще излязат социалните предприемачи

Снимка: Pixabay

Близо 4700 организации у нас се определят като социални предприятия и с дейността си допринасят за 1-2% от брутния ни вътрешен продукт. В същото време секторът на социалната и солидарна икономика в Европейския съюз формира 7-8% от националното производство.

Епидемията от коронавирус и последвалата я икономическа криза поставят нуждата от преосмисляне на ролята на социалното предприемачество. Още повече че “социалната икономика обхваща много повече сфери, съдържа много по-голям смисъл от подпомагането на уязвими групи, а и влияе благоприятно на хората и на околната среда”, подчертава пред БНР Ивана Мурджева от Националното сдружение на малките семейни фирми и преработватели.

“За съжаление, през тази година абсолютно всичко, което знаем за нашия живот, коренно се промени и все повече се концентрира в големите градове – коментира, на свой ред, Гавраил Гавраилов, преподавател в Пловдивския университет. – На практика в големи части от страната ни няма социални предприемачи или в момента те са се изпокрили и изчакват да премине кризата.”

Специалистът прогнозира, че след отминаването на сегашните трудни времена ще се появят много нови социални предприемачи, които ще се опитат да компенсират въздействието на кризата и липсата на адекватна политика от страна на държавата – не само в социалната област. Той дава пример с връзката между културния туризъм в Стара Загора и неизбежното закриване на въглищните централи в района.

“Попитах моите приятели от града какво ще стане, когато затворят централите и как това ще се отрази на туризма – казва още Гавраил Гавраилов. – Според тях рязко ще намалее жизненият стандарт на района и туризмът няма да го компенсира. Но аз предполагам, че точно тогава, когато започнат тези процеси, социалните предприемачи ще се появят и ще дадат своята алтернатива. Голяма част от тях вероятно ще влязат в сектора “туризъм”, защото след затварянето на въглищните централи имиджът на района като чисто място, подходящо за посещения и семейни разходки, рязко ще се повиши.”

Според преподавателя първите подобни ярки личности вече навлизат в социалния бизнес. “Въпросът е да видим къде е разделителната линия между т.нар. комерсиално предприемачество и хората, променящи средата”, подчертава той и сам дава отговора – в усещането за щастие от това, което правиш, и от това, което оставяш на следващите поколения”.

“Социалното предприятие обединява в себе си едновременно икономическата ефективност, социалното въздействие върху общността – като тя не е само свързана с хора, които се намират в неблагоприятно положение в даден момент, и благоприятното отражение върху околната среда – добавя Ивана Мурджева. – Именно разбирането за тези три фактори може да създаде нова представа за социалната и солидарна икономика и тя ефективно да заработи в полза на цялото общество.”

Ивана МурджеваФакторът “природа” ще става все по-осезаем в нашия живот, прогнозира Гавраил Гавраилов. Последната година, според думите му, ни е показала нагледно борбата между микро- и макро света, между вирусите и хората.

Основният дефицит в момента е липсата на солидарност – продължава преподавателят. – Ние живеем в едно естествено първично състояние на хората – война на всеки срещу всеки. Скъсаха се и социалните връзки – не само заради епидемията. Колкото повече се опитваме да се развиваме икономически, толкова повече вредим на нашата околна среда, вредим на бъдещето на децата си. А това неизбежно въздейства върху нашето усещане за щастие.”

Съставил: Диана Цанкова /по интервю на БНР-„Хр. Ботев“/

Снимки: Pixabay, Кирил Чобанов, Facebook /Гавраил Гавраилов

Още от категорията

ЖП транспортът и цифровизацията - приоритети на "Свързана България"

Модернизацията на жп транспорта и изграждането на цифрова инфраструктура са сред основните цели на третия стълб по Националния план за възстановяване и устойчивост, предаде БТА. По време на онлайн дискусия за механизма „Свързана България“ за повишаване..

обновено на 20.11.20 в 14:32

Зелен рестарт и перспективи за устойчиво бъдеще на България

Планът за възстановяване и развитие , представен в края на миналия месец от вицепремиера Томислав Дончев, постави на дневен ред редица въпроси, свързани с развитието на различни аспекти от българската икономика през следващите години . В рамките на..

публикувано на 19.11.20 в 12:05

Българите плащат най-ниски сметки за ток в ЕС

Българите плащат за сметките си за ток 306 евро годишно, или 25,50 евро на месец. Това са най-ниските сметки за ток в ЕС, показва изследване на сайта  SaveOnEnergy на базата на данни на Евростат, и цитирано от 3e-news.net. По процент от заплатата,..

публикувано на 19.11.20 в 11:05