Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България и академичният живот през погледа на студенти от чужбина

Снимка: БГНЕС

Дори в годината, в която хиляди туристически резервации от чужбина бяха отменени заради опасността от разпространение на коронавируса, страната ни остана привлекателна дестинация за млади хора, които идват тук, за да трупат знания в различни специалности на висшите ни училища

Според данни за мобилността при получаване на висше образование в страните на ЕС /на Евростат/, през 2018 г. у нас са учили студенти от  115 държави. Ако се върнем назад, към учебната 2013/ 2014 г., ще видим, че за период от 5 години има ръст с цели  33%. И докато преди в българските висши училища идваха най-много младежи от съседните Гърция, Турция и етнически българи от общностите ни в чужбина, то сега чуждестранните студенти у нас са с по-разнороден състав.

Според справка от университетите, в България идват студенти дори от екзотични дестинации като Сейшелските острови, Мексико, Куба, Ангола, Кения, Еритрея и Таджикистан. Тъкмо тези младежи от далечни точки на света, останаха през цялата 2020 година в България заради извънредните мерки, които ограничиха пътуванията и наложиха тестови контрол на границите.


„Най-много трудности в началото имах с езика“ – казва Серджио Оливейра от Ангола. Той учи инженерна специалност във Висшето военноморско училище във Върна и е у нас от три години, първата е била за подготовка по български език.

„Бях одобрен по програма в моята държава да уча в чужбина и така дойдох. Уча механика, нещо което много харесвам. България е много хубава държава, тук мога да науча много нови неща. Климатът е много различен от моята родина, тук е много студено. Времето на социална изолация прекарах в България. Въпреки, че имах възможност, щеше да е сложно да се върна в Ангола и там да продължа обучението си от дистанция. Три месеца учихме дистанционно, и изпитите бяха дистанционно, аз ги взех всички. Беше добре, но не зная как ще е тази година. Специалността ми изисква да ходя в работилници и да имам практика. Живея в общежитие, тук има и други анголски студенти. Преподаването е на български, но често има неща, които не разбирам. Повечето преподаватели са много добри, интересуват се дали ги разбираме и ако не, те се опитват да ни обяснят на английски, помагат ни. Ще работя на кораби като се дипломирам, но най-вероятно в Ангола, защото там има нужда от корабни инженери. Единственото нещо, което тук ми липсва е семейството, затова се свързваме чрез социалните мрежи“.

По-различна мотивация за обучението си в София има Кристина Иванова от Украйна. Тя е потомка на бесарабски българи, идва в страната ни по настояване на своята майка, но бързо се убеждава, че е взела правилно решение.

„Хората в България са много добри и отзивчиви. Въпреки че отдавна съм тук, все още се изненадвам, че хора искат да ми помагат като на чужденка. Когато се връщам в Украйна не срещам такова отношение. Още след първата година тук бях решила, че ще остана. Нямам намерение да заминавам някъде, както правят някои млади българи. България ми дава всичко, от което имам нужда, за да се реализирам. В момента сменям попрището си, тук имам широка платформа и достъп до специалисти, докато в Украйна това е трудно. Там системата още е затворена и тепърва образованието ще се променя. Иначе тук бих искала политиката да се промени в посока, която искат всички граждани. В Украйна видяхме, че имаше много жертви, не искам България да дава жертви, за да има промяна“.
Своя причина да дойде в България има и 22-годишната Кристина Митева, потомка на таврийските българи, заселили се в Украйна преди два века.

„Реших да уча тук понеже има държавна  програма за нас, представителите на българската диаспора, по която може да се следва в България.Чувствам се много добре, страната е много хубава, спокойно е, дори в столицата. Завърших английска филология в Пловдив и сега ще следвам магистратура по корпоративна сигурност в София. Тук нивото на преподаване е доста добро. Уча тук заради нивото на английския, в България повече хора владеят езика, докато в Украйна са съвсем малко. Аз уча и работя едновременно, това сякаш е задължително в днешно време, но не мисля, че пречи на следването. Ние студентите с български произход сме малко по-специални, защото след известен престой тук, получаваме български документи и с тях без проблем можем да започнем работа. Българският език усъвършенствах след като дойдох тук. Иначе в Украйна има доста неделни училища, които на доброволни начала подготвят бъдещите студенти. Много се подобри нивото на преподаване на български език в последните години в Украйна“.

Снимки: БГНЕС-архив и БТА-архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Патиарх Даниил

Патриарх Даниил отслужи заупокойна панихида за Архангелова задушница

Заупокойна панихида за Архангелова задушница беше отслужена от патриарх Даниил във Военния музей-костница на софийските Централни гробища. В посланието си той заяви, че днес спомняме паметта на всички наши воини: “ Те са пример за всички нас и са..

публикувано на 02.11.24 в 13:04

Още един българин в неизвестност след наводненията във Валенсия

В Генералното консулство във Валенсия днес е постъпил сигнал за още един български гражданин, който е в неизвестност след наводненията, съобщи БНТ. По случая се работи заедно с компетентните власти. Установена е връзка с четирима от търсените..

публикувано на 02.11.24 в 12:37

Безработните млади – най-често със средно образование

Близо половината безработни до 29 годишна възраст у нас имат средно образование, показват най-новите данни на Агенцията по заетостта. В бюрата по труда в тази възрастова група са регистрирани 17 350 души – от тях 7570 със средно образование, а..

публикувано на 02.11.24 в 11:44