Директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров се завърна от Истанбул, където дирижира концерт на филхармоничния оркестър „Борусан“ със солист виртуозната цигуларка Мидори.

„Много съм щастлив от личния контакт с Мидори и за това, че тя обеща да дойде в София и да свири със Софийската филхармония, която пък заслужава да работи с най-големите“, разказва Найден Тодоров в интервю за Радио България. „Навсякъде аз уча от обстановката на място и после се опитвам да го приложа у нас – допълва той. – Хубавото в изкуството е, че никога няма горна граница, винаги нещо може да се направи по-добре”.

Концертът в Истанбул е бил предаван на живо по радио, телевизия и онлайн, но без публика в залата. Интересното е, че след излъчването, събитието е изчезнало от интернет пространството. „Може би това е част от имиджа, който се създава за оркестъра – за да може хората да знаят, че когато този оркестър има концерт, това е специален момент, който няма как да бъде повторен“, коментира Найден Тодоров.

Той е възхитен от дисциплината на музикантите в отношенията им един към друг, както и към самия него.

„В момента, в който доближих диригентския пулт, в оркестъра настана тишина. Това малко ме смути, защото не съм свикнал на такава стриктна дисциплина – разказва Тодоров. –  От първия момент на нашата среща музикантите реагираха към мен с едно силно уважение и това не е уважение към Найден Тодоров, а уважение към позицията на диригента". 

Уважението към диригента е нещо, което ние, в България, още дълго можем да учим, смята Найден Тодоров: "Нашите музиканти са изключително талантливи, което не е задължително да бъде споменавано само в положителен смисъл. Защото, бидейки изключително талантливи музиканти, те имат мнение по всеки един въпрос и много често си позволяват да апострофират диригента – нещо, което навсякъде по света е абсурд. Аз съм щастлив, че работя  с оркестър, който има някакво отношение към позицията на диригента. Дори, когато той не е харесван, това не се показва, докато не мине концерта“.  

По думите на Найден Тодоров, добрият резултат идва само, когато талантът е съчетан с дисциплина.

„Когато има хора, които носят таланта, знаят как и искат да направят нещата, дисциплинирани са в процеса на създаване, тогава се получава… Примери са Берлинската филхармония, Виенската филхармония, Нюйоркската филхармония, категоричен е ръководителят на българските филхармоници и обобщава:  Аз имам много високо мнение за Софийската филхармония, но, в същото време, си давам сметка, че един оркестър, една институция, няма как да бъде изолирана от обществото, в което живеем. Самата Софийска филхармония е едно малко огледало на нашето общество. Надявам се, че това огледало е позитивно.“