В монтанското село Аспарухово /Северозападна България/, животът си тече както в повечето български села със застаряващо население. До него няма обществен транспорт, защото няма достатъчно пътници. От някогашните 1500 жители, в средата на миналия век, днес са останали близо 500 души, предимно възрастни хора. За тях се грижат двама семейни лекари, които идват само в определени дни от седмицата. Поминъкът е оскъден. Местните хора се препитават с обработка на земя и отглеждане на зеленчуци. Има и 2-3 стада с овце. Свине вече не се гледат, заради масовото изтребление покрай Африканската чума. Младата кметица Людмила Макавеева прави всичко по силите си, за да подобри живота на съселяните си:
„Имаме домашен патронаж за възрастните хора, а по програмата „Топъл обяд“ общината осигурява храна за социално слабите - разказва кметицата в интервю за БНР Видин. – Редовно са включени 11 души, а на всеки обърнал се към нас за подкрепа, също се опитваме да помогнем. Проблемът е, че все по-рядко ни търсят. Има програми за лична помощ, за домашни помощници и те са на разположение на всеки нуждаещ се. В момента заради пандемията, напрежението и обърканият живот се отразяват и на хората тук, но проблем с доставките на лекарства няма. Това е грижа на личния лекар, който идва всеки вторник и четвъртък“.
Въпреки трудностите, Людмила Макавеева ще изпрати настоящата година с удовлетворение от свършената работа. Според нея, бъдещето на малките населени места, като Аспарухово, е в работата по европейски проекти. Резултатите са видими – завършен напълно общински път и нова детска площадка в центъра на селото:
„Сега живеем по-спокойно, отколкото преди, защото сме по-малко хора. Мечтата ми е да оправим автобусните превози, защото няма никакъв обществен транспорт. Повечето хора си ползват личните коли. Ако се наложи, възрастните хора ги превозват съседи или роднини, а когато ни потърсят и ние ги возим. Отправяхме призиви към отговорните институции, пуснаха автобус, но се отказаха, защото било нерентабилно. Освен асфалтирания главен път до селото, който бе завършен тази година, преди четири години бяха ремонтирани настилките на 13 улици в селото. Преди три години обновихме парка, стегнахме читалището. Черквата също е реставрирана. Имаме достатъчно магазини, всеки ден ни доставят различни видове хляб. Дори два банкомата си имаме, както и каси за плащане на битови сметки“
Неотдавна било закрито селското училище и малките ученици са принудени да пътуват до съседното село – Расово. Гимназистите ходят на училище в гр. Лом. Заради извънредните мерки обаче сега всички учат дистанционно. Единствената културна институция е читалището, съхранено от 1927г. То разполага с 10 хиляди тома книги – детска, техническа, селско-стопанска литература. Тази година читалищните дейци организирали само два празника на открито, но въпреки трудностите, продължават да поддържат традициите живи.
Съставил : Гергана Манчева
На 30 януари 2025 г., по повод 131 годишнина от рождението на Цар Борис Трети, в "България днес" поглеждаме към фигурата на българския монарх през призмата на разказа на сина му – Симеон Сакскобургготски. Говорим за криптовалутите и отражението им в..
Студенти от Софийския университет "Св. Кл. Охридски" посетиха Радио България като част от обучението си в специалност "Балканистика". Гостите бяха впечатлени от процеса на работа в студиата на БНР, както и от многопосочната и интересна дейност на..
В брой 36 на предаването слушайте: За новия български филм „Не затваряй очи“, православните му измерения и усещанията на създателите му – интервю с продуцента Богдан Дарев и с младия Яни Малинов, един от героите в продукцията;..
Източните Родопи са едно от малкото места в Европа, където природният баланс е възстановен почти до състоянието си отпреди два века. Тук..
"Във Франция започнах работа като учител, но ми беше скучно. Започнах да се оглеждам – къде бих могъл да замина като преподавател по история и..
В крайдунавския град Свищов днес ще бъдат отбелязани 169 години от основаването на първото българско народно читалище . Честването ще се състои пред..