Преди 2-3 хилядолетия гората в България покривала над 80% от цялата ни територия. През годините този огромен горски масив постепенно бил изсечен, за да се превърне в земеделски земи и пасища. Така, в началото на миналия век, България разполагала с едва 15-20% горска площ. Благодарение на доброволен труд, усилията на лесовъдите и ежегодното залесяване, горите постепенно се възстановяват.
В наши дни, и особено през последните 30 години, на мястото на изоставени земеделски земи изникват отново милиони декари българска гора. Тя е около една десета от общата горска площ, но е застрашена от изсичане, заради възможността собствениците на земята да получат европейски субсидии:
„Все повече земевладелци и арендатори на общински земеделски земи виждат огромен шанс в това да спечелят лесни пари - пояснява пред БНР - "Хоризонт" експертът по горски политики Александър Дунчев. - Просто почистват самозалесили се пасища и ниви и получават едни бързи пари, което обаче води до унищожаването на тези самозалесили се гори по един безотчетен и много често незаконен начин“.
Често, земите са изоставени, защото не са подходящи за обработване. След самозалесяването се изсичат, но не се използват като пасища или за посеви... Според действащия Закон за горите прехвърлянето им в горски територии, става след запитване до собствениците дали искат земите да се прекатегоризират. Ако собствениците искат да си ги ползват като земеделски земи се поставя тригодишен срок с условие за тяхното почистване. При положение, че не го не го направят, статутът им автоматично се променя. На практика се получава така, че държавата стимулира изсичането на тези самозалесили се гори. Не са редки и случаите, когато собствениците, без да уведомят отговорните институции почистват незаконно земята си, както им е удобно. А за да се спре тази сеч, е необходимо държавата да намери баланс между интереса на собственика и обществените ползи. Важна е и експертната оценка - коя земеделска територия си заслужава да бъде запазена като такава и коя да стане гора:
"В момента тези самозалесявания на изоставени земеделски земи са всъщност лекуване на раните на природата, която си възстановява горската площ. Въпросът е какво да правим с тези гори, които не са малко. - Дали да ги изсичаме, за да получаваме субсидии за голи пасища, много често върху ерозирали терени, или да търсим финансови стимули за опазването им. А с увеличаването на горското покритие изпълняваме световните цели за спасяването на водните ресурси и смекчаването на климатичните промени.“
Редактор: Дарина Григорова
Снимки: Pixabay, архив, Ани Петрова
Като спасителен център за диви животни и през тази година Столичният Зоопарк приюти сърни, пострадали от катастрофи, щъркели, които не могат да летят и дори нилски крокодил. Сред настанените животни са и конфискувани ценни екзотични птици..
Заради военни конфликти, през 2024 г. четири хиляди деца от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили закрила в България . Данните са от доклад на УНИЦЕФ , според който 2024 година e "една от най-пагубните за децата в условия на конфликти" в цялата..
В неделя, над повечето райони в Западна и Централна България облачността значително ще се разкъса и намалее и ще бъде предимно слънчево и почти тихо. В сутрешните часове на места в равнините и низините ще има намалена видимост и на отделни места..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..