Изпратихме 2020 г. с облекчение, но и с надежда за светъл лъч в тунела. Пандемията с Covid-19 е не само предупреждение, но и шанс на човечеството да се подготви за още по-сериозни бедствия, алармират учени. Някои от тях вече се задават. Като глобалното затопляне - според мнозина то е виновник за разпространението на инфекцията.
Какво да очакваме в близкото бъдеще?
През последната година човечеството е осъществило огромен скок в развитието си. Но дали е за добро? Покрай наложения локдаун милиони се прехвърлиха във виртуалния свят, а изкуственият интелект се превърна в основен фактор в ежедневието ни. Интернет, нови и нови приложения в смартфоните ни, 3D принтиране на органи, дизайнерски деца, умни автомобили… ние вече живеем в бъдещето.
Социалните медии с техните алгоритми ни вкараха в капана на т.нар. ехо стаи /echochambers/ в стремежа да предлагат търсеното от нас съдържание. „Въпреки че плуваме в море от данни, мрежата ни поднася селектирана информация, която затвърждава собствените ни възгледи. Това на практика ни лишава от плурализъм и допринася за разпространението на фалшиви новини и конспиративни теории“ – казва доц. д-р Мариана Тодорова от БАН, която е единственият футуролог у нас.
Трудно се прогнозира бъдещето. Събития, като падане на метеорит, среща с извънземни, земетресения и други са непредвидими. Затова пък са в състояние да обърнат на 180 градуса съдбата на човечеството. Футуролозите ги наричат „черни лебеди“.
Пандемията с Covid-19 обаче не е „черен лебед“.
Причината? От години учените предупреждават за подобна опасност. В близко бъдеще, според тях, можем да очакваме още по-опустошителна инфекция.
„Редуването на състояния на локдаун с отменянето му до овладяването на вируса води до дълготрайни промени в психиката. Ние сме лишени от най-човешките си преживявания. Изолацията, навлизането на технологиите, фалшивото усещане че сме навсякъде и че продължаваме да живеем пълноценно, но без да го правим сетивно с телата си - пътувайки, общувайки очи с очи с хората, това води до травматичен стрес“ - казва доц. д-р Тодорова.
Изкуственият интелект е на път да повлияе на нашата човешка същност.
Той започна да заменя много професии, може да пише статии, да рисува и дори да композира музика. През 2020 компанията на Илън Мъск постави началото на опити за сливане на човешкия мозък с облачна система чрез електромагнитни наночастици. Наближава ли моментът, в който ще се слеем с машините и те ще започнат да ни … контролират?
„Проектите върху които се работи понастоящем, целят да достигнат до един общ генерален, супер изкуствен интелект – обяснява доц.Тодорова.– Такъв, който би развил мислене, т.е. би имал самосъзнание за себе си, като отделна единица и би бил същност, конкурентна на нас. Това е т.нар. точка на сингулярност /singularity/. Учените казват, че това ще се случи към 2040-50 г.“
В близко бъдеще основната дилема пред човечеството ще е от чисто етично и философско естество.
„Защото ние се опитваме да създадем същност като нас, която не е преживяла еволюция, не е биологична. Сега е времето да решим дали да развиваме изкуствен интелект, като комплекс от услуги в медицината, в образованието, в упражняването на професиите, в космическите науки. И не е ли по-добре да ограничим работата по създаване на общ интелект, подобен на нас. Защото в противен случай ние не бихме могли да овладеем ситуацията“ - каза в заключение доц. д-р Мариана Тодорова.
Илюстрации: Pixabay
В сряда , 1 май, минималните температури в страната ще са между 8 и 13°, в София 9°. След полунощ валежите ще отслабват и спират. В следобедните часове на места в планините отново ще превали. Максималните температури ще са от 16 до 21°, в..
В "България днес" на 30 април говорим с доц.д-р Адриана Любенова от Пловдивския университет за българския език като идентичност и съхраняването му от българските диаспори в контекста на предстоящия форум в Атина "Пътят на светлината". Българите в Албания..
С пълен комплект медали се прибраха българските ученици след блестящо представяне на Международната Менделеева олимпиада по химия в Китай. В конкуренцията на 151 състезатели от 26 държави те завоюваха златен, сребърен и бронзов медал, съобщи..
75 805 молби за придобиване на българско гражданство са били подадени от 1 януари 2020 г. до 24 ноември 2023 г. Тези данни бяха огласени в парламента в..
Българските граждани вече могат да проверят дали са включени в избирателните списъци От днес българските граждани могат да извършват проверка дали са..
Към 31 декември 2023 г. населението на България е 6 445 481 души , или 1.4% от населението на ЕС, показват последните данни на НСИ. Мъжете са 3 097 698..