Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Част II от разказа за дамата, превърнала колелото и фотографията в страст

Нора Михайлова за пътешествието си между световете и поезията в снимки

Снимка: Facebook /Нора Михайлова

Преди години мечтата на Нора Михайлова била да стане художничка. Сбъдва я чрез фотографията, която ѝ позволява да изрази себе си.

Докато придружава съпруга си в дипломатическите му мисии по света, улавя в снимки детайлите, хората и пейзажите. Има вече две самостоятелни изложби, в Дамаск и в Тел Авив. Една от поредиците си е кръстила "арестувани снимки", защото е запечатала с обектива си забранени за снимане кадри, като тези от стената на плача по време на Шабат.


Любимата ѝ тема са вратите, като символ на вярата и надеждата. Покрай формите и цветовете им, научава и тяхната история, открива посланията им.


"Една от изложбите, които направих беше в лютеранската църква в стария град на Яфо, под съпровода на орган. В нея представих врати от различни страни. На всяка снимка имаше описание с определена мисъл. Вратите срещат световете, през тях преминаваш от една цивилизация в друга. Те не трябва да бъдат затворени, защото са мост, който ни обединява, независимо от различните култури и начин на живот."

В свободното си време Нора обича да кара колело на дълги разстояния. Колоезденето е другата ѝ страст, която започва във Вашингтон. В Израел създава групата „Bike with me”. Заедно с дипломати от различни страни (Чехия, Словакия, Австрия, Норвегия, Щатите, Канада, Египет, Англия) прави велосипедни обиколки в Херцлия и Тел Авив. Събирали се всяка сутрин, в 7часа, а съпругът ѝ се чудел на ентусиазма им. Участват дори и в Триатлона на Херцлия, където печелят трето място.


"Когато дойдох в Йордания се включих в групата „Cycling Jordan”- отбелязва тя. -  Карам също и сама на големи разстояния, понякога дори и по 40 -50 км на ден. Стигнала съм до такива места, където ми се струва, че човешки крак не е стъпвал, като Маунт Небо, Ум ар Расас, Вади Муджиб, крепостта Мукауир, където е обезглавен Йоан Кръстител. И тук е моментът да благодаря на моя съпруг за подкрепата, която ми оказва и това, че ме насърчи да бъда себе си. Имам големи мечти, да обиколя Йордания на велосипед. Някои познати ме питаха, как може сама жена да обикаля на велосипед из арабска страна. Но аз искам да ги успокоя: йорданците са най-милите и приветливи хора, които познавам."

Снимки: Facebook / Нора Михайлова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Оксана и Иван Желяпови – баща и дъщеря с кауза да помагат на бесарабски българи в Молдова

Бесарабските българи са една от големите наши общности зад граница. Нещо повече – в брой единствен на вестник "Българска Бесарабия" от 1938 година е записано, че те са "неделима част от българската народна снага, от българската духовна и културна..

публикувано на 24.01.24 в 11:05

Анна Малешкова изследва историята на бесарабските преселници от България

В края на старата година – на трогателна среща със съмишленици в столичните "Държавни архиви", писателката Анна Малешкова отпразнува 80-ия си юбилей . "Гледам напред, искам още да живея, обичам живота, обичам България", казва бесарабската българка с..

публикувано на 08.01.24 в 12:30

Стефан Боргоджийски от Рим: Чрез гайдата свързвам двете си краища – българско и италианско

Той е на 24 години, родом от българския град Раковски, но целия си живот е прекарал в Италия. В момента е студент в музикалната академия "Санта Чечилия" в Рим, специалност кларинет, но е влюбен в гайдата и по-точно в родопската каба гайда...

публикувано на 28.12.23 в 11:00