Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Инерция в евроинтеграцията на Западните Балкани през 2020 година

Доц. Спас Ташев: Нужна е повече работа сред българската общност в РСМ

Снимка: архив

В началото на 2020 г. хърватското председателство на ЕС успя да поднови политиката за интегриране на Западните Балкани, след като преди това бяха приети френските условия преговорите да са обратими, като още в началото кандидатите покрият стандартите за върховенство на закона. Еврокомисията обяви за приоритет започването на преговори за членство с Република Северна Македония (РСМ) и Албания. България приветства това, но обвърза процеса с постигането на осезаеми резултати от РСМ по Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г., а спрямо Албания заяви, че ще следи за спазването на правата на българското национално малцинство.

Германското председателство поиска преговорите с РСМ да започнат до края на 2020 г., а през юни ЕС заяви, че добросъседските отношения и регионалното сътрудничество остават съществени елементи от процеса на разширяването и предупреди, че няма да посредничи в диалога между България и РСМ. Много надежди се възлагаха, че общото българо-македонско председателство на Берлинския процес ще създаде положителна атмосфера за решение на казуса. Но срещата в София през ноември завърши само с подписване на декларациите за Зеления дневен ред и за създаванет на общ регионален пазар в Западните Балкани. Пробив в българо-македонските отношения не беше постигнат, а през декември България наложи вето за техническото начало на преговорния процес с РСМ. 

За равносметката от евроинтеграцията на Западните Балкани през 2020 година е интервюто ни с доц. Спас Ташев*

Държавите кандидатки трябва да отговарят и на определени критерии за членство. Очевидно е, че те са доста далеч от покритието им - коментира изследователят и познавач на Балканския регион в интервю за Радио България. – Дори една Сърбия, която повече от 8 години преговоря с ЕС не отваря нови глави. Другите, като Босна и Херцеговина и Косово, са още по-назад. Трябва да се подготвим за един дълъг процес, първо - на подготовка за започване на преговори, а след това и за водене на самите преговори. През изминалата година под претекст, че предстояха избори в РСМ Смесената комисия по историческите въпроси от северномакедонска страна излезе с довода, че чака мандат за продължаване на преговорите. Една година беше загубена. Предстоящите избори в България са поредната сламка, за която ще се хванат в Скопие, за да отложат разговорите. Факт е, че продължават да се потъпкват човешките права на гражданите в РСМ, които въпреки репресиите са съхранили своето българско самосъзнание. Мисля, че когато тези факти достигнат до нашите партньори, те ще се замислят дали с лека ръка ще дават подкрепа за Скопие“. 


Има ли полезен ход? България трябва да потърси съюзник в представянето на своята теза по казуса с евроинтеграцията на Северна Македония и на първо място това са самите граждани на РСМ, смята доц. Ташев:

„Живял съм в Скопие 4 години. В РСМ има многопластово самосъзнание, дори криза на идентичността. Много хора се питат какви са и посланията от България, които ще бъдат ако не добре посрещани, то поне с интерес. България при всички случаи трябва да засили своята работа сред българската общност в РСМ и потомците на старата българско-македонска емиграция в САЩ и Канада. Трябва да съдейства и за създаването на обективни, контролирани от гражданското общество медии в РСМ, без фалшиви новини. Такива проекти могат да се финансират и с европейски средства. България беше пета по инвестиции в РСМ, но българските фирми не се обърнаха към специалистите там, които са завършили в България. Скъса се връзката между науката и проектите, поради което в наши дни нямаме успехи, нямаме медийно и силно икономическо присъствие, което обрича усилията ни на неуспех“. 

В преговорите с ЕС Албания е обвързана с РСМ. Може ли това да се промени?
„Мисля, че първият сигнал дойде от София, когато нашите власти заявиха, че Албания изпълнява критериите, докато Скопие не ги е покрила, поради което на Албания казваме „да”, на РСМ, казваме „не” за начало на преговори. Трябва да се обърне внимание на албанския фактор на Балканите, който не е единен. Има голямо различие на политическото влияние от Тирана и от бивша Югославия. Политическите идеи, разпространявани сред албанците в РСМ, се генерират от Косово. До голяма степен днешните албански интелектуалци в РСМ са раждани в Косово. Те не познават традиционното съжителство между някогашните македонски българи и македонските албанци. Ключът към стабилност в региона е интеграцията на България, Северна Македония и Албания, т.е. на държавите от европейския Коридор 8, но с взаимното зачитане на общите ни интереси“.  

Липсата на реформи или косовският въпрос определят хода на сръбската евроинтеграция?
„Косовският въпрос тежи като воденичен камък на сръбските политици – коментира доц. Ташев. – Ще бъде много трудно сърбите да скъсат своите емоционални нишки с Косово. От тази гледна точка процесите в Сърбия и в Македония, като държави наследнички на постюгославското пространство, си приличат. И в двете държави виждахме как политическите елити заявяваха, че желаят членство в ЕС, но на практика с действията си работят в съвсем друга посока. В Сърбия има умерени политици, които се стремят да намалят емоционалното значение на косовския фактор. Но, както виждаме, самата сръбска общественост не е подготвена да посрещне това".

Кой е най-лошият сценарий за Западните Балкани през 2021 г.?
„Най-лошият сценарий е една пасивна българска политика, която тича след събитията и не генерира политически познания – обобщава анализаторът. - Защото каквото и да правехме досега, то не е израз на някаква наша стратегия по отношение на Република Северна Македония, а на практика гасене на пожари, които са предизвикани от нашите политически партньори оттатък границата. Очевидно е, че пътят, по който вървя България досега, няма да донесе необходимите резултати. Тъй като цел на българската външна политика не трябва да бъде да изолираме Македония от един такъв преговорен интеграционен процес, а по-скоро - да създаде такива условия, при които преговорният процес да започне, като се гарантират и нашите национални интереси“. 

*Доц. д-р Спас Ташев е завършил Дипломатическия институт при МВнР и УНСС.  Той е основател и пръв директор на Българския Културно-информационния център в Скопие и бивш зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Доктор е по статистика и демография в БАН. Защитил е дисертация на тема „Демографски перспективи на България и имиграционна политика“. Участва в актуализаците на Стратегията за демографско развитие на България. Автор е на редица книги и научни статии. 

Снимка: Българския културно информационен център в Скопие.

Още от категорията

Очертава ли се стабилно мнозинство за правителство?

Допирни точки по някои основни политически въпроси и посоки за действие – така най-лаконично може да се опишат протеклите през почивните дни консултации на Има такъв народ с парламентарно представените партии, с изключение на ГЕРБ. Конкретни..

публикувано на 27.07.21 в 11:04
Румен Радев

Румен Радев и Александър ван дер Белен ще обсъдят пандемията и Западните Балкани

На 26 юли българският президент Румен Радев ще направи работно посещение в Залцбург по покана на президента на Австрия Александер ван дер Белен, съобщи президентската пресслужба. На фокус в разговорите между Румен Радев и Александър ван дер Белен ще..

публикувано на 26.07.21 в 06:10

БСП продължава преговорите с ИТН за кабинет

Ескпертна група на БСП продължава преговорите с „Има такъв народ“, „Изправи се! Ние идваме“ и „Демократична България“ за съставяне на кабинет. Това реши Националният съвет на партията със 120 гласа „за“ и един „против“ . Преговарящите от името на..

публикувано на 25.07.21 в 16:47