Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Днес е Денят на пчеларите

Проблеми трансформират пчеларството от професия с традиции в хоби

Снимка: БГНЕС

Броят на българите, посветили сърцето, любовта и времето си на пчелите, става все по-малък. Причината за това е, че пчеларството в България се намира в сериозна криза. В деня за почит на св. Харалампий - покровител на пчеларите, градинарите и овощарите, търсим корените на проблема, които не са еднопосочни. От една страна, нерегламентираното използване на пестициди продължава да унищожава популацията на пчелите. От друга, заетите в сектора се нуждаят както от сериозно финансово подпомагане, така и от държавна политика, която да изведе пчеларството сред приоритетите в областта на земеделието.

През последната година, пчеларите в България се сблъскаха за пореден път с тези проблеми, които все повече се задълбочават:

"2020 година беше доста лоша за сектора, поне по три причини - отбелязва Явор Кирилов, наследил занаята от своя дядо, почти от детска възраст.

На първо място, това са метеорологичните условия. Пролетта беше много суха, след това последва студено лято и тези два фактора повлияха много на медосбора. Вторият фактор е вносът на безакцизен или нискоакцизен мед от Китай и Украйна, което подбива цената на българския мед. След това той се продава като български, което е абсурдно. Третата причина, разбира се, са проблемите в страната. Изкупната цена на меда на дребно може да бъде между 8 и 15 лева, но на едро е в диапазона между 2,50 и 4 лева."

Според Явор, вносът на мед от трети за ЕС страни, каквито са Украйна и Китай, може да бъде ограничен. За тях не би трябвало да важат преференциите на пазара в общността.

За Украйна има известно изключение, тъй като Съюзът води политика за  подпомагане на украинската икономика. Друг съществен проблем пред пчеларите са предстоящите промени в Наредбата, засягаща директните доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.

„В проекта за промяна на наредбата се забраняват няколко неща - обяснява Явор Кирилов. - Едно от тях е пчеларите да продават меда, извън територията, на която е регистриран пчелинът. Т. е. ако поискате да си купите манов мед от Странджа, вие няма да можете да си го поръчате с доставка, а трябва да пътувате, за да си го вземете. Същата наредба ограничава количеството мед, което един производител има право да продаде - до 2 тона“.


Заради своето качество, българският мед е търсен изключително много и на европейския пазар. Една от причините за високата оценка, която получава навън, е и разнообразието от билки, които растат у нас и придават характерния му вкус. Опитите за промяна на досегашните условия за производство и търговия с мед и пчелни продукти, както и редица други проблеми в сектора съсипват пчеларството, практикувано у нас с гордост от столетия. Днес, то се превръща по-скоро в хоби, носещо известен допълнителен доход.

Снимки: Facebook / Явор Кирилов

Още от категорията

МиГ-29 от ВВС на България

МиГ-29 са изправни самолети, твърди командирът на авиобаза “Граф Игнатиево”

Командирът на авиобаза “Граф Игнатиево” ген. Николай Русев определи като “спекулации” твърденията, че руските самолети МиГ-29 са остарели и имат технически проблеми. На 9 юни по време на учение над Черно море падна такъв изтребител и пилотът му майор..

публикувано на 13.06.21 в 10:56

„Жар“ на Насимо – най-големият графит в Източна Европа

Най-големият детайлно разработен стенопис-графит в Източна Европа и Балканите вече може да бъде видян в Сливен. Композицията носи заглавието „Жар“ и е дело на световноизвестния български графити артист – Станислав Трифонов (Насимо) . Един от..

публикувано на 13.06.21 в 09:30

Представиха по-приемлива ценова оферта за машинния вот

Фирмата "Сиела Норма" представи пред Централната избирателна комисия ценова оферта за осигуряване на машинния парламентарен вот на 11 юли, която се вмества в пределната определена от ЦИК - 4 350 000 лв. При официалните преговори по тази обществена..

публикувано на 12.06.21 в 17:39