Не без основание шуменци с гордост заявяват, че оттук започва България. Заради първите две наши столици – Плиска и Велики Преслав, и заради скалния релеф на Мадарския конник. Това е причината с разпореждане от март 1977-ма на Министерския съвет да се вземе решение за изграждането на паметник, посветен на предстоящата 1300-годишнина от създаването на българската държава, скулптори са Крум Дамянов и Иван Славов. Откриването му е на 28 ноември 1981-ва, а монументът пресъздава най-важните моменти от историята на Първото българско царство (от 681 до 1018 г.), като представя хановете Аспарух – основателя, Тервел – първия български дипломат, получил титлата „кесар” от византийския император, Крум – законодателя, Омуртаг – строителя, княз Борис – покръстителя, цар Симеон Велики и книжовниците Климент, Наум и Ангеларий. Въздействието от тези забележителни фигури се подсилва от цветните пана на мозайките и фрагментите от надписи, които всеки българин знае, като този, който започва с думите: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда... “. А над всичко това, на 50 метра височина, се извисява фигурата на лъва – символ на българската мощ и жизненост.
Русанка Цанева е първият екскурзовод, назначен на работа в Комплекса „Създатели на българската държава“ в Шумен. Тя подписва договора си на 23 ноември, 5 дни преди официалното откриване на Монумента. Колегите ѝ с уважение я наричат „човека – паметник“.
„Аз съм завършила френска гимназия и три години екскурзоводство във Варна – разказва за тази професия Русанка Цанева. – Имах практика в два музея и кандидатствах. Тогава правеха кастинг – от 20 човека подбраха 5-6, и ме одобриха. Всъщност, първото ми виждане на паметника беше седмица преди откриването му. Не беше довършен подът, лайсните не бяха сложени, някои други плочки. Първото ми впечатление бе, че се намирам в някакъв забравен град в Индия, имаше един такъв филм, с едни такива странни фигури. А след това те ми станаха любими – все едно живея с тях.“
Как се променят посетителите през годините, интересът им към паметника, въпросите им?
„В началото работехме с патос, който дори предавахме и на чужденците – имала съм случаи, когато аз говоря, а преводачите превеждат със същата голяма емоция. Никога няма да забравя шведи, руснаци, така са ми ръкопляскали … В последните 10 години хората много пътуват – видели са какво ли не. Виждам го в очите им – гледат с интерес, искат да разберат много неща, като прочетат две страници или като изслушат кратък текст и казват, че ще го видят в интернет – интересът съществува. Смятам, че техниката, дигиталните устройства дават много информация и ние трябва да работим върху това.
За себе си мога да кажа, че когато бях на 20 -22 години знаех малко, но го изигравах. А сега имам желанието да бъда по-професионална, по-знаеща и темперамента, който имам, малко да го поуспокоявам.“
Забележителният паметник, който се извисява над Шумен, превърнал се в негова емблема, през ноември 2021 г. ще чества 40 години от официалното си откриване. И въпреки, че лентата е прерязана от тогавашният първи в държавата Тодор Живков, след неговото отпътуване промените по монумента продължават. Русанка Цанева разказва за някои от поправките, които се случват по фигурите там, като най-видими те са при лъва:
„Ако лъвът е бил 600 тона грубо, през 1983 г. го направиха около 1000 тона – с главата и челюстите. Мъж, който е 1,86 см. спокойно ще може да влиза в челюстите – два метра е разстоянието, но отстрани всичко изглежда два пъти по-малко.“
Какво крие паметникът в Шумен?
„Той е от тези обекти – сложен и художествено издържан, които съчетават различни изкуства, с много символика и няколко века история. Много трудно се разбира какво крие – първо човек трябва да го разкодира, разглеждайки го за 15-20 минути. Ние помагаме на посетителите да го разберат, защото когато човек вникне в нещата, казва: „сега ми стана ясно, то било много хубаво“. Според Крум Дамянов шуменският паметник е най-трудно и най-бавно приет от обществеността. Всички мислят, че там в телата има нещо скрито, че могат да се катерят и т.н. Няма нищо скрито! Тези бетонни тела имат не толкова артистична задача, колкото функционална – служат за опора на статуите и върху тях са монтирани мозайките.“
Въпреки сложната символика, паметникът става посещаем още от самото му откриване. „От първия ден идваха – първо слагаха цветя, венци, след това гълъбите харесаха паметника – те гнездяха. Тука все пак е студено и ветровито, гълъбите се оттеглиха, но хората – евреи, французи, скандинавци, идваха с автобуси. Сега ще има по-малко, но ще има много единични хора и ние трябва да се нагодим към новата ситуация“ – категорична е екскурзоводката Русанка Цанева.
Снимки: bulgariatravel.org
Любимият на малки и големи Фестивал на цацата поставя началото на морските приключения в курортното селце Кранево! Атрактивна програма, много музика, танци, игри и богата кулинарна селекция очакват гостите край северния ни черноморски бряг от 14..
За нас, българите, Батак е град-светиня! И до днес в него отеква ехото от трагичните събития, свързани с Априлското въстание през 1876 г. , когато по-голямата част от невинните жители на родопското градче са посечени от османския поробител –..
През това лято гостите на община Чепеларе ще могат да разнообразят ваканцията си сред красивата природа на Родопите с още един планински маршрут. Става дума за новата туристическа пътека "Пещерната лаборатория, Старата граница, пещера Топчето, пилон..