Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

За Йовчо Караиванов и пеенето като свещенодействие

95 години от рождението на големия народен изпълнител

Снимка: архив

Именитият певец е явление във фолклорната ни култура. Великолепен лиричен глас и стилен тракийски репертоар – това е неговата „запазена марка“ за високо изпълнителско майсторство.

Красноречиви са оценките и на фолклористите. „Това, което извънредно много ценя и обичам у Йовчо Караиванов е майсторското владеене на формата. При него бавната песен е орнаментирана, но не прекомерно, а с едно правилно разпределение на орнаментите така, че се получава чудесна форма. Наистина щастливо явление в нашия музикален живот, едно от най-високите постижения на българската народна певческа школа“ – думи на акад. Николай Кауфман.

Ето и какво пише ст.н.с. Михаил Букурещлиев: „Изпълненията на Йовчо Караиванов са винаги емоционални, прочувствени, трогващи. Неговият репертоар е самобитен, изпълнителският му стил е оригинален и затова винаги ще бъде обект на научни изследвания“.

Приживе той бе непримирим към замърсяването на фолклора ни, към безвкусицата на самоцелната демонстрация на техника и виртуозност. Споделяше: „Ние пред света блестим не с гюрюлтия, а с чистата народна музика и песен. Не бива да погубваме автентичния фолклор с имитации, а да го запазим во веки веков“. Често цитирано и днес от фолклористите е изказаното от Йовчо Караиванов мнение, че „пеенето е свещенодействие пред олтара в безсмъртния храм на народната музика“.

Йовчо Караиванов е роден в сливенското с. Селиминово, в семейство на потомствени музиканти. Съдбата го отвежда в юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който завършва успешно, но неудържимата любов към музиката променя житейските му планове. Повратен момент за него е 1 октомври 1949 г. - след успешно прослушване в Радио София, той участва със свои изпълнения в рубриката „Час за селото“. 

Името на Йовчо Караиванов бързо се нарежда до известните по това време Гюрга Пинджурова, Борис Машалов, Мита Стойчева, Вълкана Стоянова и др. Със стилния си репертоар привлича и творческото внимание на композиторите в жанра. За кратко (1951-52) е приет за солист на ДАНПТ с ръководител Филип Кутев, който аранжира за хор песните му „През гора вървяха“, „Донка на порти стоеше“, „Бойчо на Бойка думаше“ и др. През 50-те години на м. в. е поканен от Концертна дирекция да оглави  група от народни певци, за да изнася концерти из цялата страна. С групата „Наша песен“ и по-късно създадената „Българска песен“, Йовчо Караиванов обикаля в различни краища повече от 15 години. 

Във фонда на БНР е оставил  повече от 250 записа – образци на тракийския изпълнителски стил. В последните си години именитият ни певец работи в редакция „Народна музика“ на БНР като водещ на предаването „Запели са, засвирили“, отговаряше и за текстовете на песните, които влизат във фонда. Изкуството му се радва на много следовници. Сред тях е Данислав Кехайов, който разказва за ценните уроци и завети, които е получил:

„Много се радвам, че говорим за Йовчо Караиванов - един от най-ярките представители на тракийската певческа школа. Щастлив съм, че съм един от неговите ученици, наред с имена като Тодор Кожухаров, Красимир Станев, Динка Русева и др. От дете слушах неговите песни по радиото и от грамофонни плочи, обичах да ги пея. Когато се явих на конкурс в БНР на 1 април 1986 г. и ме одобриха да пея в ефира, Йовчо предложи да ми помага. От него съм се учил не само на тънкости в пеенето, но и как да се справям в нелекия път на народен изпълнител. Хората гледат крайния продукт и си казват: “Ехе, колко хубаво пеят“, но колко труд и лишения се крият зад това. Ние, артистите, сме от град на град - студени салони, умора, болен си, но хората те очакват да раздадеш най-хубавото от себе си. На всичко това ни учеше Йовчо". 

Данислав Кехайов казва още, че да пише за Йовчо Караиванов е изключително удоволствие за него. Същото е било и за изпълнители като Борис Машалов и Костадин Гугов. Всички те присъстват в неговия докторат на тема „Мъжко народно пеене в България“. 

"Йовчо е от певците, изминали пътя от селския мегдан до голямата сцена - продължава Данислав Кехайов. - Песните му грабваха нас, наследниците и ученици му, виждахме в неговата фигура мерилото за собствената си значимост, за избрания от нас път. Най-красивите песни, които съм изпял, ми бяха дадени от Йовчо Караиванов. Щастлив съм, че се докоснах до такава личност и бях част от творческата лаборатория на този народен изпълнител с култура, със сериозно познание на песенния фолклор. Отнасяше се творчески към всяка песен, сякаш я открива в момента. Държеше много не само на красивата мелодия, но и на текста. От него научих две основни неща - да пея, както пеят птичките - не защото някой ги слуша, а защото носят вътрешна душевна ведрина, както и да „разказвам“ народната песен.“



Още от категорията

Ваня Костова, поклон!

Скръбната вест за кончината на ангелогласната Ваня Костова съобщи композиторът Стефан Диомов, с когото тя направи някои от най-красивите си песни. А синът ѝ Боян Михайлов, с когото пееха в дует, в продължение на часове публикува може би десетки нейни..

публикувано на 06.05.21 в 22:10

Верка Сидерова: Животът те учи на всичко

Привилегия е да познаваш  Верка Сидерова, чест е да те приеме в дома си, щастие е да се радваш на песните ѝ, които топлят сърцата на поколения българи. Нейното име е в учебниците по музика, записано е в летописа на Националния фолклорен ансамбъл..

публикувано на 26.04.21 в 12:26

Честит рожден ден, Лили!

В историята на българската поп музика наистина няма друг артист с подобна биография. Ако приемем, че кариерата ѝ започва в началото на 60-те години на ХХ век, то Лили Иванова е на сцената цели шест десетилетия. Момиче, родено в обикновено семейство,..

публикувано на 24.04.21 в 00:16