Има хора, за които казват, че са родени „със стъкло в кръвта“. При тях нищо не разпалва така въображението и желанието за часове неуморен труд, както тази прозрачна материя, която може да добива невероятни цветове и причудливи форми.
Работата със стъкло се е превърнала в семейна традиция, поминък и високо изкуство за едно семейство от София. Първопроходец в занаята е Борислав Коруджиков. Днес той е сред най-известните майстори на скулптури от стъкло у нас, преподавател в Националната художествена академия където подготвя студентите в специалност „дизайн на порцелан и стъкло”. В България обработка на стъкло се изучава на малко места – в Художествената академия, в Нов български университет в София, в Техническия университет във Варна и Гимназията по приложни изкуства в столицата. Но занаятът няма да изчезне, докато има семейства като Коруджикови. За майстора и за неговата дъщеря Габи стъклото е повече от занаят, то е страст.
„Имам чувството, че стъклото ми е навлезнало в кръвта, дори в сънищата си понякога проектирам стъкло. Чувствам се щастлив, че дъщеря ми стана майстор”, споделя Борислав Коруджиков.
Направили са свое малко ателие и там развиват обработката на стъкло като творят изкуство със стил, както това се случва във Франция, в Чехия, в Северна Европа. „Така баща и дъщеря работим равностойно изделия от стъкло, като всеки цени и признава успехите на другия. Най-често човек може да ни намери в ателието. В момента аз правя нов модел бижута “ – казва 27-годишната Габи Коруджикова.
Самата тя е завършила Художествената академия, в специалността, водeна от баща ѝ.
„Аз и баща ми се стремим да разнообразяваме колекцията си. Определено има развитие в тази професия. Е, продажби почти няма, но то е зарадии положението, в което се намираме от една година. Иначе поле за израстване има, идват нови идеи, появяват се нови материали. В света навлизат много нови технологии в стъкларството, правят се неща с 3D машини, но засега ние оставаме далеч от тях. Всичко, което създаваме е плод изцяло на ръчен труд. Използваме студена обработка на стъклените елементи за бижута. Всяко минава през минимум 4 фракции, крайният резултат е фантастичен. Хората оприличават бижутата като направени с естествени скъпоценни камъни. Работили сме и с естествени камъни, а машините, които баща ми е направил сам, са толкова прецизни, че на тях може да шлифоваш дори диамант.
Специално баща ми прави и големи скулптури от стъкло, те са тежки и масивни, отнема месеци труд. Някои са над 40 кг. и тогава стъклото се шлайфа с флекс с водно охлаждане. Затова скулптурите от стъкло са трудоемко изкуство и не всеки би могъл да си го позволи. Много искаме да направим нещо като видеоклип, в който да заснемем етапи от изработката на стъклени скулптури, защото хората дори не си представят как протича работата, как това стъкло минава изцяло през нашите ръце. Когато човек види готова скулптура, изложена в галерия, с подходящото осветление, той не си дава сметка колко е трудна обработката.”
В ръцете на майстора Борислав Коруджиков са се „родили“ и редица наградни статуетки от стъкло – за отличията „Кристална лира“, „Мениджър на годината“, за различни музикални конкурси.
„За съжаление наши работи не се излагат в чужбина, не сме полагали усилия в тази посока, но всички ни предвещават успех навън, защото там има повече ценители на изкуството на стъклото “ – уверена е Габи:
„Аз във всичко съм била подкрепяна от баща ми и няма друго, което да обичам повече от този, да го нарека, семеен занаят. Колкото и трудности да срещам, не бих го заменила с нищо друго. За момента в България не би могло да се определи, че това е изкуство с бъдеще, но аз силно вярвам, че има поле за развитие. Тук няма големи ценители, а повечето хора, които могат да го оценят, не са с големи възможности. Ще си проправяме път и към галерии в чужбина.”
Снимки: личен архив и Facebook / Korudjikov ArtGlass
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни..