За да може да разчита на европейски средства за подпомагане на икономиката в криза, България трябва да представи пред Европейската комисия добре мотивиран План за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Проектът на този документ беше внесен преди дни за обсъждане в българския парламент и предизвика мигновената реакция на синдикати и работодатели, които твърдят, че документът има нужда от сериозна редакция.

Според икономисти, сред които е и Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика, в проекта има редица слабости, за чието коригиране няма достатъчно време. "В Плана за възстановяване и устойчивост липсват радикални предложения и политически ангажимент за това, че нещо ще се реформира", посочи той в интервю за БНР-„Хоризонт“.

„По Плана за възстановяване се работеше в една предизборна ситуация през септември-октомври и февруари-март, така че отиващото си правителство очевидно не е заложило някакви много ясни приоритети в него. Даже там, където са споменати някакви реформи, те са описани по-скоро схематично. Обяснява се, че ще бъде променено законодателството в дадена сфера, без да е ясно какво точно ще бъде изменено.“

По думите на председателя на управителния съвет на Българската работодателска асоциация "Иновативни технологии" Иван Михайлов, проектът на плана, трябва да бъде обект на преглед и анализ от новите управляващи. И все пак не бива да се отлага неговото депозиране:

„Ако влезем в един режим на реваншизъм, има реален шанс да изпуснем сроковете, които са определящи за следващите години. Не мога да скрия, че ние наблюдаваме този процес с притеснение, тъй като що се отнася до дигитализацията и иновациите, все сектори, в които България има какво да навакса, в този план са заложени редица проекти, посветени на тази цел.“

Предприемачът обаче е категоричен, че европейските средства трябва да бъдат само един от източниците на свежи пари за икономиката на България. Освен това те трябва да се инвестират по правилен начин в научната и развойната дейност, за да успеем да задържим вече доказаните секторни експерти, с които разполагаме и да обучим нови.

„Ние трябва коренно да преоценим и променим модела, по който привличаме инвестиции. Досегашният показва, че не привличаме нови, а текущите инвестиции се развиват слабо. Ние разчитаме на една конкурентна данъчна среда, но тя вече е догонена от нашите съседи. Като страна, в която имаме все още доста добри специалисти, сме изправени пред риска да ги загубим, защото съседните държави ще ни ги вземат. С изключително безпокойство следим идеите за промяна на данъчната среда. Това е изключително рисково действие, което може да ни избута в грешна посока. Друга важна цел е да съхраним компаниите, които вече оперират в България, тъй като се намираме в труден период. Нужна е обаче много воля, защото всяко забавяне и изместване от дневния ред на тази тема, ще доведе до крайно негативни последици“, предупреждава Иван Михайлов.

„Програмирай бъдещето“, „Инвестирай умно“ и „Произвеждай Зелено“ са трите направления, към които страната е призвана да се адаптира, тъй като ще бъдат ключови за нейното развитие в следващите 7 до 10 години. Това са все теми, които присъстват в дневния ред и програмите на зелените партии както у нас, така и по света. Личности, изповядващи зелена идеология намират място и сред депутатите в 45-тото Народно събрание, но дали то ще издържи достатъчно дълго, за да се занимае с решаването на екологичните проблеми? Екологични организации вече апелираха депутатите да нанесат промени в Плана за възстановяване в частта му за енергетиката.

„През последните 30 години тенденцията винаги беше такава, че когато избраните нейни изразители се озоват в политиката, тази тема потъваше, потисната най-вече от икономически приоритети или политическо злободневие. В ситуацията, в която се намираме, това продължава да бъде риск“, казва членът на гражданска мрежа, ангажирана с природосъобразното развитие Павел Антонов, пред БНР-„Хоризонт“.

За да бъде преодоляна възможността зелените политики да станат жертва на компромиси или договорки, Антонов е категоричен, че трябва да бъде постигнат баланс между различните реформи, необходими в сектор „Зелена политика“.

Съставил: Йоан Колев /по интервюта на Людмила Железова и Валерия Николова от БНР-„Хоризонт“, Таня Балабанова от БНР-Ст. Загора/

Снимки: БГНЕС, личен архив