Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Първи май и промененият труд на лекарите

Доц. Радосвет Горнев: Няма доброволчество в медицината, отговорностите и рискът са еднакви за всички

Снимка: БГНЕС

В международния ден на труда 1 май, често говорим за работника и неговите права, а достойното възнаграждение и заслужената почивка са неразделна част от принципите на свободата и демокрацията в правовите държави. Повече от година обаче, пандемичната обстановка по света продиктува нови условия на труд. Сега, когато всяка дейност е съобразнена с противоепидемичните мерки, за хората в бели престилки това е време на денонощен уморителен труд в борба с неясен враг. Тази световна медицинска криза завари лекарите, здравните работници, както и цялата администрация напълно неподготвени и открои недостига на кадри в здравеопазването по цял свят. Както навсякъде, и у нас Covid пандемията засегна тежко медиците – по данни на БЛС, до началото на април 130 здравни специалисти са загубили живота си в битката с коронавируса.

А в началото всичко започна с прогнозата, че заразата ще отмине като един тривиален грип и със затоплянето на времето – ще изчезне. „Но се оказа илюзия. После страхът буквално ни връхлетя като чума– припомня един от водещите хирурзи – доц. Радосвет Горнев, началник на Клиниката по обща хирургия в университетска болница „Лозенец“. – Изолацията и на пациентите, и на персонала бяха много стриктни. Сега обаче цели отделения и болници се превърнаха в лечебници за Ковид, някак свикнахме с това, да лекуваме тези болни, макар и до ден днешен да няма строг протокол, по който да се работи.“

„Всичко е въпрос на точни анализи и за всички е ясно, че тази пандемия изведе на преден план съществени проблеми – диспропорциите при различните медицински специалности, а това натовари лекарите неимоверно много. Когато си станал лекар, ти си поел ангажимента и отговорността да помагаш на хората. Хирурзите, както ортопеди и други специалисти влизат в Ковид зоната и това е съвсем нормално, при положение че има нужда от хора там. Сигурен съм, че в страната е още по-тежко, отколкото в София и там са много по-натоварени. Това, което ми прави впечатление обаче е, че ние като общество имаме човешки ресурс, което е огромно богатство. Нашите хора, особено медицинските сестри, съумяват да направят такава организация, че да бъдат максимално ефективни. Знаете ли как изглеждат след 24 часа, прекарани в ковид зоната? Изтощени, буквално с обезкръвени лица и имат нужда от възстановяване поне 24 часа.“

Натоварването продължава 7 дни в седмицата, месеци наред. Изчислено е, че една медицинска сестра в интензивен сектор у нас, за 12 часово дежурство изминава повече от 24 км и вдига над 8 тона тежести. „Това е тежко натоварване дори за тренирани тежкоатлети в рамките на треноровъчния им процес" – отбелязва хирургът. Според здравните власти в България, третата вълна на заболеваемост затихва, но някои имунолози предупреждават и за опасност от четвърта вълна.

„За съжаление в периодите между тези вълни, особено първата и втората, ние „проспахме“, като организация, администрация, държава и като общество, момента за взимане на адекватни, строги решения и пропаднахме дори три пъти в една и съща дупка“ – подчертава доц. Горнев. От друга страна ваксините не се приемат еднозначно. Поради липса на достатъчно информираност, ваксинационният процес буксува, а всеки иска да се върне към нормалния живот – семейството, приятелите, пътуванията. По отношение на лекарската грижа, липсата на адекватно поведение, при лечението на пациентите, които са извън Ковид ситуацията става все по-осезаемо:

Става въпрос за пациенти с хронични заболявания и за голяма група болни с онкологични заболявания – казва доц. Радосвет Горнев. – За голямо съжаление, в условията на пандемия, диагностицирането на пациенти с ракови заболявания е изключително забавено, което, за огромно съжаление, се отразява на лечението им. Така или иначе, хората, заели се да лекуват пациенти от всички тези вълни са почти едни и същи. Буквално всички медицински работници са в контакт и рискуват да бъдат заразени. Да, повечето от нас се ваксинирахме, но вече има случаи на заразени ваксинирани хора, както и на повторно заразяване. Така, от една страна „свикнахме“ със ситуацията, а от друга остава надеждата за по-бързо покриване на по-голяма част от населението с ваксина, което да доведе до по-бърз резултат. Пример за това е Израел, където овладяха епидемията.“

Автор: Гергана Манчева

Снимки: БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Тревожни данни на ООН за употребата на алкохол и цигари сред учениците

13% от момчетата и 11% момичетата на 11-годишна възраст в България са пушили поне една цигара за последните 30 дни, съобщи БГНЕС, като се позова на доклад на ООН за здравословното поведение на децата в училищна възраст. 17% от момчетата до 13 години..

публикувано на 26.04.24 в 14:27

Бежанците – малка, но важна част от търсещите работа в България

Съществува Директива, според която граждани от трети държави, получили хуманитарен или бежански статут у нас (или на територията на ЕС), могат да бъдат наети на работа без никакви други разрешителни. Само с този документ за статут, получен от..

публикувано на 26.04.24 в 12:15

Очакванията са разпространението на коклюш да отшуми в края на 2024 г.

Няма да се въвежда извънредна епидемична обстановка в страната заради разпространението на коклюш, защото не е необходимо. Това съобщи главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. 500 са вече регистрираните в страната случаи на коклюш..

публикувано на 26.04.24 в 12:05