Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Завладяващите истории на 100 българки с кауза

Галина Иванова представя новата си книга „Българките. Портрети на 100 забележителни жени“

4
Снимка: Facebook / @milleniumpublishing

Първият очерк в нея представя Баба Тонка Обретенова (1812-1893), българска революционерка, майка на български революционери, подпомагала организационно и финансово революционния комитет в Русе. След нея се редят образи на първите български учителки, просветителки, както и жени с постижения в науката и изкуството. Оживяват увлекателни истории за храбри, силни, решителни жени, отдадени на различни каузи, живели в патриархалното време, когато дори богатите семейства не отделяли много средства за образованието на дъщерите си, защото „ще се омъжат някой ден и парите ще отидат на вятъра“.

Всичко започва от „Български войводи до края на XIX в.“ – изследване върху хайдушкото движение в България и неговите представители. На редактора Галина Иванова е възложено да подготви книгата за печат. Докато проверява информацията, тя буквално е завладяна от героите.

Галина Иванова
„Тяхната съдба много ме вдъхнови и ме накара да се заровя за още фактология – разказва тя. – Запитах се защо толкова малко знаем за нашите герои, още по-малко за жените сред тях. Дори сред портретите на национални герои, дейци на образованието и културата, които обикновено виждаме в българските училища, рядко има жени. А точно в периода на Възраждането едно от най-големите богатства за народа ни са били нашите будителки, просветителки, участнички във важни исторически събития. Така стигнах до идеята да събера в книга биографиите на жени, родени през XIX до средата на ХХ век и помогнали за всеобщия напредък на страната и народа ни. Открих, че представата, която се тиражира масово, дори за известните българки, е повърхностна, знае се част от истинската им история. 

Типичен пример в това отношение е Райна Княгиня, ушила главното знаме на Априлското въстание и, развявайки го, предвождала въстанието рамо до рамо с Бенковски. Всъщност, тя е една много трагична фигура в нашата история. 

Райна Футекова (Райна Княгиня)
Малко се говори за мъченията, униженията, поругаването, на които е била подложена от османските поробители. Държана месеци в затвор, младата жена буквално се е молела по-бързо да дойде смъртта. След намесата на чуждестранни дипломати, тя избира да учи в Русия и става първата българка с диплома за акушерка. След завръщането си в България, Райна Футекова не е добре приета в родния си град, тъй като споменът за ужасите и жертвите при потушаването на въстанието е жив, а хората непряко я обвиняват за всичко това. Райна Княгиня има пет сина, но остава вдовица, а поборническата ѝ пенсия е отнета за определен период, тъй като отказала да стане придворна дама в двореца на цар Фердинанд I.“  

От Галина Иванова научаваме още един малко известен факт – Райна Княгиня пише автобиографична книга на руски език, по-късно преведена и издадена у нас. Захари Стоянов оценявал написаното като истинска, правдива картина на събитията, в които е участвала тази необикновена жена. В „Българките…“ са включени още десетки портрети на жени, останали неизвестни. Сред тях са Стиляна Параскевова, която шие първообраза на българския национален трибагреник, Жени Божилова-Патева – първата българка-миротворка, работила не само за мир на Балканите, а и по целия свят. „Непозната е и огромната благотворителна дейност на Констанца Ляпчева, посветила живота си на сираците и децата от бедни семейства, борила се е за по-добро отношение към жените в семейството и в държавата като цяло. Всички обичаме 1 юни – Деня на детето, а колко от нас знаят, че именно съпругата на политика Андрей Ляпчев е учредила този празник. Да не говорим за създадените сиропиталища и огромните дарения, които е давала за възпитанието и образованието на българските деца“ – казва още Галина Иванова.

Преди да се дипломира като филолог, Галина Иванова завършва НМУ „Любомир Пипков“. Познава живота и дейността на изпълнителки, композиторки, преподавателки. Но и в тази област се натъква на забележителни личности, потънали в забрава. В книгата си е разказала историята на Неда Фтичева – първата гастролираща цигуларка у нас. Разгръща и непознати страници от биографията на голямата ни цигуларка Недялка Симеонова. Ще научите също за хореографката Мария Димова, първа поставила танцовата драма „Нестинарка“ от Марин Големинов, включвайки елементи от традиционните български танци. Именно тя, далеч преди създаването на аеробиката, обучава столичните дами, съчетавайки гимнастика и музика.

А историята на Надя Ковачева – първата българка, пяла в „Ла Скала“, звучи като сценарий на приключенски филм, в който е замесен известен български полицай и не кой да е, а самият Лъки Лучано. Не по-малко „филмова“ е биографията на още няколко оперни прими – Христина Морфова, Катя Попова, Елена Николай, Гена Димитрова, на една от първите големи наши актриси Адриана Будевска, на Жени Марс – музата на народния поет Иван Вазов… Събрани в хронологичен ред, образите на тези 100 жени, посветили се на различни каузи, дават интересна гледна точка към нашата история, развитието на обществените отношения и нагласи, и към невидимата понякога, но неизменна роля на българските жени във всички тези процеси. 

Снимки: Facebook / @milleniumpublishing, bnt.bg, архив

Галерия

Още от категорията

Да срещнеш Винсент и Рембранд

„Човек трябва да е умирал много пъти, за да рисува по този начин. С право наричат Рембранд магьосник“ – това пише Винсент Ван Гог с възхищение за своя сънародник в едно от писмата си до своя брат Тео. Два века делят двама от най-големите нидерландски..

публикувано на 28.07.21 в 11:10

Измеренията на нощното небе край Крапец

Михаил Минков е астрофотограф и графичен дизайнер, който изследва загадките на нощното небе с фотообектива. Екипът на предаването „Изотопия“ на БНР го предизвика да заснеме не посрещането на Джулай, а изпращането му . Той прие хвърлената ръкавица и..

публикувано на 24.07.21 в 11:15

Красотите на подводния свят представя изложба във Варна

Изложба на открито с подводна фотография може да се види до края на август в творческия квартал на Варна – „Таляна". „Нашата цел е да представим красотата на подводния свят на Черно море и на световния океан", каза в интервю за БНР Мария..

публикувано на 24.07.21 в 05:05