Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Еньовски билки за здраве

Снимка: Община Ямбол

На 24 юни православието чества Рождество на Свети Йоан, Предтеча и Кръстител Господен. В църковния календар в почит към паметта на светеца са отредени още няколко дати, също и всеки вторник през годината е посветен на него. На 24 юни е и един от най-големите фолклорни празници – Еньовден, посветен на билките, водата, слънцето, свързваме го с някогашните предженитбени гадания с китки. Названието идва от модифициране на името Йоан – Иван, Яньо, Еньо. Оттам и различните наименования в отделни райони Яневден, Яновден, Иванден, Иван Летни и др.

Най-разпространено и устойчиво е вярването, че билките, откъснати на Еньовден, но преди изгрев слънце, имат голяма лечебна сила. Съвременните билкари, а и хора, които използват в ежедневието си лечебни растения, наистина стават буквално посред нощ и се отправят към своите любими места, за да наберат „еньовски билки“.

Лечебна и предпазна функция има еньовския венец, който някога момите оплитали от билки. Както и китката, която някои и днес се опитват да направят. Според народното предписание, тя трябва да съдържа 77 билки и половина. Толкова са и болестите – 77 са известните, а „половината“ е незнайна. Народните лечители знаят кои са 77-те билки, а половината откъсват от стрък, който случайно попадне в ръцете им, но преди това затварят очи. Еньовската китка се изсушава и се съхранява, вярва се, че с нея се лекуват всякакви болести.

На този ден от незнайни времена хората се пречистват със силата на водата. Много популярна е легендата, според която Слънцето се изкъпва в живата вода рано сутринта на Еньовден и танцува от радост. След това поема своя дълъг път към зимата. Всеки, който успее да види този приказен танц, бива благословен от Слънцето със здраве. Благословени са и всички реки, езера, извори. Казват, че на Еньовден вода започва да тече дори от пресъхналите извори. Затова се счита, че е добре всеки да отиде до естествен водоизточник и да се изкъпе, да се търкаля по сутрешната роса или поне да наплиска лицето си с вода.

На много места днес правят възстановки на обичая Еньова буля, който завършва с наричане на китки и предженитбени гадания. Палят се и еньовденски огньове – за да се увеличи силата на „небесния огън“. С магическата мощ на този момент от годината е свързано и поверието, че в нощта преди празника бродници и мамници обикалят полето, за да крадат чуждото плодородие. А над местата, в които има скрито имане, се появяват призрачни огньове. Но основният смисъл на празника си остава мисълта за човешкото здраве – една от най-големите ценности на българина във всички исторически епохи.

Редактор: Албена Безовска


Още от категорията

Пъстрият свят на българското везбено изкуство оживява в Самоков

В разгара на лятото, Боровец посреща гостите си с добре маркирани пътеки, които отвеждат към потайностите на Рила планина. Но ако желаете да съчетаете планинската си почивка с културен туризъм, ви препоръчваме да посетите град Самоков, само на 10-на км...

публикувано на 27.07.21 в 09:53

Езика си давам, вярата не давам – при гагаузите в село Българево

Село Българево е известно предимно като туристическа дестинация. Разположено е в едно от най-красивите кътчета на Северното ни Черноморие, в непосредствена близост до природния и археологически резерват Калиакра и до резервата Болата,..

публикувано на 15.07.21 в 11:34

Дворецът в Балчик ни запознава отблизо с българските занаяти

Изложбата „Българският фолклор, съхранен в занаятите, кодиран в шевицата“ показва уникални творби на авторите и майсторите. Експозицията е наредена в Двореца в черноморския град Балчик и може да бъде видяна до 18 юли.  В отворените за посетителите..

публикувано на 06.07.21 в 05:10