Радка Алексова: На сцената съм преживяла неземна радост

Разказ за личностите, народните състави и песните в живота ѝ

Снимка: личен архив

Радка Алексова е една от най-стилните народни певици, надарена не само с глас, а и със завидно творческо дълголетие. На сцената е повече от половин век, преживяла е безброй мигове на възторг и неземна радост, преминала е и немалко изпитания. Споделя своята благодарност за годините в прочутия женски народен хор „Мистерията на българските гласове“, за това, че в момента е част от прекрасната нова формация „Гласове на традицията“, но преди всичко е признанието към нейния съпруг – композитора и диригента Боян Нанков, свързал живота си с БНР.

„Боян Нанков е работил първо в Програми на турски език на Радио България (като музикален редактор), след това отива в редакция „Народна музика“ – разказва певицата. – Дълги години беше диригент на ОНМ на БНР, във фонда на медията има повече от 1000 негови обработки и авторски пиеси. В един момент напусна и дойде в Дома на миньора в гр. Перник, където създаде народен хор. Беше вокален педагог, ръководил е много състави, а аз съм участвала във всичките му формации. Където той, там и аз. Много съм научила от него. Родена съм в с. Студена (част от фолклорната подобласт Граово), помня как през лятото, след работата на полето, хората излизаха пред домовете си и пееха по трима – един изпълнява основната мелодия, двама „влачат“ (пеят втория глас). Имаше един мъж, чичо Иван, който пееше много хубаво, а две жени му „влачеха“. Много харесвах тези двугласни песни, трудните орнаменти, но само слушах, не съм пяла с тях. Характерния граовски маниер ми предаде една певица от народния хор в Перник. Леля Донка, така я наричах, ме извика един ден и започна да ми показва как да изпълнявам граовските песни. Веднъж ми изпя „Запали се Янина планина“. След като я научих, я записах, но тя не одобри изпълнението ми, та се наложи да помоля за втори запис, който тя хареса. От БНР изпратиха песента в Братислава, на един анонимен конкурс, от който спечелих златен медал. Впоследствие композиторът Николай Кауфман я разработи за „Мистерията…“ и години наред с този прочут хор я изпълнявахме по света. Пяла съм я безброй пъти, но мисля, че последните години я изпълнявах най-добре. Някак стилът се „загнездваше“ в мен, самата песен ми показваше как да я пея. Една певица, за да се изгради професионално, трябва да премине през хор. Там слушаш звучността, хармонията. Много хубави спомени имам от хора в Перник, където пях близо 30 години. През 1970 г. постъпих в народния хор на БНР, след това - в „Мистерията…“, но никога не напуснах този самодеен състав.“


Спомените на Радка Алексова за Ансамбъла за народни песни на БНР:

„Когато постъпих, диригент беше Красимир Кюркчийски, след него Кюркчийски имаше и други диригенти, например Стефан Мутафчиев – за мен те двамата бяха най-добрите. Корепетитор беше Дора Христова, по-късно – диригент на „Мистерията…“ В началото бяхме 20 певици, но по-късно разшириха състава. Мисля, че по настояване на Кюркчийски, защото песните, които пишеше за репертоара ни, бяха многогласни, сложни и много красиви, изискваха повече изпълнителки. Те и до днес са истински шедьоври. Една „Калиманка“ („Калиманку, Денку мъри“) никога няма да се повтори.

Какво си спомням от годините в „Мистерията…“? Първо – вълнението. Бях пътувала в чужбина с други състави, но да си на сцената с този прекрасен хор, беше нещо съвсем различно. Отговорността беше голяма, вълнение имаше, радост имаше. Ние всичките бяхме като една на сцената. Ако някоя имаше проблем с гласа, треперехме заедно с нея. Защото програмата се изпълняваше така, както е отпечатана, не можехме да сменяме песните. Преди да отида в „Мистерията…“, там вече бяха Кремена Станчева, Василка Андонова,  Надежда Хвойнева, Олга Борисова, Стоянка Бонева, Павлина Горчева, Калинка Вълчева – големи певици, към които изпитвах огромно възхищение и дори страхопочитание.“

Почитателите на българския фолклор знаят, че през 1989 г. поредицата албуми „Мистерията на българските гласове“ спечели „Грами“. Сред песните е „Безродна невеста“, солистка Радка Алексова.


„Първите години с тази песен откривахме концертите на „Мистерията…“. Композиторът Николай Кауфман я написа специално за мен. Частта, в която се чува типичното граовско пеене, остави да направим аз и Боян Нанков, макар че нямаше какво да измисляме ние – народът го е измислил. „Безродна невеста“ се приемаше много добре от публиката. А ние бяхме много млади, ентусиазирани, много ни се пееше, след концертите имаше такава всеобща радост и чувство на удовлетворение.“

Радка Алексова разказва и за своите ученици – преподава им без пиано, показва само с гласа си. Опита си споделя и с младите певци от „Гласове на традицията“ – формацията, в която отново се чувства окрилена и щастлива с песента.


Още от категорията

„Вяра, надежда, любов“ – една „вечнозелена“ песен

В празничния за всички столичани Ден на София припомняме „Вяра, надежда, любов“ ­– песните, превърнала се в истински шлагер през годините. Както е известно, на 17 септември Българската православната църква почита паметта на Св. София и нейните..

публикувано на 17.09.21 в 09:25
Христо Йоцов

Премиера на YoYo – джаз проект Йоцов-Йосифов

Идеята е на барабаниста Христо Йоцов – известен изпълнител, композитор, преподавател, осъществил десетки авторски проекти. Само че този път той е решил да представи музика, създадена от друг, не по-малко популярен негов колега – тромпетиста Михаил..

публикувано на 16.09.21 в 12:03

„Книга да се уча, добро да сполуча“

Първият учебен ден винаги е празник за преподавателите, учениците и техните семейства. Дори порасналите деца, потънали в тийнейджърските си проблеми, се вълнуват, подбират внимателно облеклото си и непременно – цвете за любимите учители. Тази традиция..

публикувано на 15.09.21 в 07:45