Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радка Алексова: На сцената съм преживяла неземна радост

Разказ за личностите, народните състави и песните в живота ѝ

Снимка: личен архив

Радка Алексова е една от най-стилните народни певици, надарена не само с глас, а и със завидно творческо дълголетие. На сцената е повече от половин век, преживяла е безброй мигове на възторг и неземна радост, преминала е и немалко изпитания. Споделя своята благодарност за годините в прочутия женски народен хор „Мистерията на българските гласове“, за това, че в момента е част от прекрасната нова формация „Гласове на традицията“, но преди всичко е признанието към нейния съпруг – композитора и диригента Боян Нанков, свързал живота си с БНР.

„Боян Нанков е работил първо в Програми на турски език на Радио България (като музикален редактор), след това отива в редакция „Народна музика“ – разказва певицата. – Дълги години беше диригент на ОНМ на БНР, във фонда на медията има повече от 1000 негови обработки и авторски пиеси. В един момент напусна и дойде в Дома на миньора в гр. Перник, където създаде народен хор. Беше вокален педагог, ръководил е много състави, а аз съм участвала във всичките му формации. Където той, там и аз. Много съм научила от него. Родена съм в с. Студена (част от фолклорната подобласт Граово), помня как през лятото, след работата на полето, хората излизаха пред домовете си и пееха по трима – един изпълнява основната мелодия, двама „влачат“ (пеят втория глас). Имаше един мъж, чичо Иван, който пееше много хубаво, а две жени му „влачеха“. Много харесвах тези двугласни песни, трудните орнаменти, но само слушах, не съм пяла с тях. Характерния граовски маниер ми предаде една певица от народния хор в Перник. Леля Донка, така я наричах, ме извика един ден и започна да ми показва как да изпълнявам граовските песни. Веднъж ми изпя „Запали се Янина планина“. След като я научих, я записах, но тя не одобри изпълнението ми, та се наложи да помоля за втори запис, който тя хареса. От БНР изпратиха песента в Братислава, на един анонимен конкурс, от който спечелих златен медал. Впоследствие композиторът Николай Кауфман я разработи за „Мистерията…“ и години наред с този прочут хор я изпълнявахме по света. Пяла съм я безброй пъти, но мисля, че последните години я изпълнявах най-добре. Някак стилът се „загнездваше“ в мен, самата песен ми показваше как да я пея. Една певица, за да се изгради професионално, трябва да премине през хор. Там слушаш звучността, хармонията. Много хубави спомени имам от хора в Перник, където пях близо 30 години. През 1970 г. постъпих в народния хор на БНР, след това - в „Мистерията…“, но никога не напуснах този самодеен състав.“


Спомените на Радка Алексова за Ансамбъла за народни песни на БНР:

„Когато постъпих, диригент беше Красимир Кюркчийски, след него Кюркчийски имаше и други диригенти, например Стефан Мутафчиев – за мен те двамата бяха най-добрите. Корепетитор беше Дора Христова, по-късно – диригент на „Мистерията…“ В началото бяхме 20 певици, но по-късно разшириха състава. Мисля, че по настояване на Кюркчийски, защото песните, които пишеше за репертоара ни, бяха многогласни, сложни и много красиви, изискваха повече изпълнителки. Те и до днес са истински шедьоври. Една „Калиманка“ („Калиманку, Денку мъри“) никога няма да се повтори.

Какво си спомням от годините в „Мистерията…“? Първо – вълнението. Бях пътувала в чужбина с други състави, но да си на сцената с този прекрасен хор, беше нещо съвсем различно. Отговорността беше голяма, вълнение имаше, радост имаше. Ние всичките бяхме като една на сцената. Ако някоя имаше проблем с гласа, треперехме заедно с нея. Защото програмата се изпълняваше така, както е отпечатана, не можехме да сменяме песните. Преди да отида в „Мистерията…“, там вече бяха Кремена Станчева, Василка Андонова,  Надежда Хвойнева, Олга Борисова, Стоянка Бонева, Павлина Горчева, Калинка Вълчева – големи певици, към които изпитвах огромно възхищение и дори страхопочитание.“

Почитателите на българския фолклор знаят, че през 1989 г. поредицата албуми „Мистерията на българските гласове“ спечели „Грами“. Сред песните е „Безродна невеста“, солистка Радка Алексова.


„Първите години с тази песен откривахме концертите на „Мистерията…“. Композиторът Николай Кауфман я написа специално за мен. Частта, в която се чува типичното граовско пеене, остави да направим аз и Боян Нанков, макар че нямаше какво да измисляме ние – народът го е измислил. „Безродна невеста“ се приемаше много добре от публиката. А ние бяхме много млади, ентусиазирани, много ни се пееше, след концертите имаше такава всеобща радост и чувство на удовлетворение.“

Радка Алексова разказва и за своите ученици – преподава им без пиано, показва само с гласа си. Опита си споделя и с младите певци от „Гласове на традицията“ – формацията, в която отново се чувства окрилена и щастлива с песента.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Младежка филхармония "София" и оркестърът на консерваторията във Винтертур ще свирят заедно в зала "България"

Младежка филхармония "София“ при Национално музикално училище "Любомир Пипков“ и оркестърът на консерваторията във Винтертур, Швейцария, излизат тази вечер от 19.00 ч. на сцената на зала „България“. Така в съвместния концерт в рамките на  10-тото издание..

публикувано на 20.07.24 в 07:10

"Джаз под звездите" на Камен бряг

Скалите над село Камен бряг, недалеч от Каварна, за десети път стават сцена за Фестивала "Джаз под звездите". Тази година той се провежда на 19 и 20 юли, като първата вечер почитателите на джаза ще се насладят на изпълненията на саксофонистката..

публикувано на 19.07.24 в 15:25
Керана и космонавтите

"Толкоз мога"

За пета поредна година Sofia Summer Fest – летният фестивал на София – ще предложи незабравими изживявания в разгара на лятото. В Южния парк, в най-горещите 30 дни от сезона, жителите и гостите на столицата ще имат възможност да се насладят на театър,..

публикувано на 17.07.24 в 10:15