Камилите пристигат в Кавакли /днешен Тополовград/ от Беломорска и Източна Тракия, заедно със стопаните си, тракийските българи, прокудени от родните им села след Ньойския договор. Така, през 1923-1925 година, камиларството пуска корени в Югоизточна България, превръщайки се в печеливш поминък. По това време над 1000 камили кръстосвали надлъж и шир тази част на България, но най-многобройни били те в района на Тополовград. Местните камилари работели също толкова безотказно, като днешните спедиторски фирми, а техните кервани доставяли стоки до най-недостъпните кътчета на Сакар планина и Източните Родопи.
През 30-те години на ХХ век в България тепърва навлиза транспортът с камиони и автобуси, ала предимството на камилата, е че може да стигне навсякъде, дори там, където няма пътища. Така, издръжливата животинка била впрегната в разнасянето на хляб, дървени въглища, сол и всякакви стоки из цяла Югоизточна България, разказва Веселин Кълвачев, директор на Общинския исторически музей в Тополовград.От него научаваме, че екзотичният добитък участвал активно и в строителството на църквата „Св. Богородица“, на Халите и Тютюневия монопол в Тополовград. И още:
„Една здрава, хубава камила е можело да носи между 300-400 кг. и затова са били товарени със строителни материали – пясък, камъни, цимент... Макар и рядко, те били използвани и за обработка на земеделска земя. От камилата нищо не се хвърляло. Даже торта им била високо ценена от местните тютюнопроизводители и земеделци, защото била високо ефективна. А за вълната им хората казват: „Имаш ли в къщата камилско одеяло, не ти трябва печка“, толкова топла е камилската вълна! С нея плетели одеяла, черги, части от облеклото и пр. .“, обяснява Веселин Кълвачев.
Старите хора още си спомнят как навремето най-голямото събитие в града били борбите с камили. Мъжките животни, с поставени намордници, се хвърляли в епични битки в ритъма на тъпаните.
През 1934 г. в Тополовград били отглеждани над 300 камили. Но в навечерието на Втората световна война започва строителство на пътища, постепенно машинният транспорт измества животните и хората все по-рядко прибягвали до тях. Камиларите масово разпродават верните си животинки. За последно около 40 камили били използвани за пренасяне на руда в дървени сандъци в района на Маджарово, ала през 1974 година, техният стопанин ги продал на … касапи от Хасково.
„Но когато свърши работата, започват атракциите“ – шегува се Веселин Кълвачев. Тополовградските камили били наети за участие в игралния филм „Хитър Петър“ от 1960 г.. След което се включват в туристическата индустрия:
„Последните камилари Кръстьо Карпезанов и Димитър Гадаков отиват в курортите на Черноморското ни крайбрежие и нашите камили стават вече артисти, – казва Кълвачев. – Всяка година в Несебър, Созопол и в Св. Влас тополовградските камилари разкарват животните си, качват на тях летовници и ги снимат. Но през 1980-а дядо Димитър Гадаков продава последните си животни на зоопарка в Кюстендил и с това приказката за камилите на Тополовград приключва.“
До ден днешен камилата е емблема на Тополовград, считан за камиларската столица на България. А Веселин Кълвачев си спомня как в казармата на всички тополовградчани им викали „камиларите“. „Това си беше прякор, който си остава завинаги“ – заключава директорът на Историческия музей в Тополовград.
Снимки: Предоставени от Общински исторически музей в Тополовград
На този ден Българската православна църква почита успението на Анна – светицата, родила Мария, която е бъдещата майка на Исус Христос. Св. Анна се смята за покровителка на брака, на семейството и майчинството, както и закрилница на девиците, вдовиците и..
При спасителни разкопки са открити 17 гробни съоръжения от некропола на римската колония Улпия Рациария (край с. Арчар, община Димово, област Видин), от тях пет гробници и 12 гроба в ями. Това съобщи Здравко Димитров от Националния археологически..
На 24 юли отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син на историка Йосиф Иречек и внук на бележития славист Павел Шафарик. Завършва история във философския..