Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Фолклорният фестивал „Белокаменица-2021“ – празник на българския дух и традиции

Снимка: Facebook /@s.Tsarevets

„Белокаменица“ е знаковото наименование на традиционния фолклорен фестивал в село Царевец, разположено в близост до гр. Мездра. Белият камък, добиван в околностите и прочут по цял свят с високото си качество, е основният символ на селището. Затова фестивалът, провеждан тук около 28 август – Голяма Богородица по стар стил, носи това име. Петото му издание, завършило преди дни, събра многолюдна публика и участници. Пъстрите програми на самодейците не рядко преливаха в буйни хорà, на които се залавяха всички. 


Нека припомним, че фестивалът е с конкурсен характер, без такси за участие и ограничения във възрастта. Провежда се в категориите: музикален фолклор, танцов фолклор, обичаи, обреди. За подготовката и провеждането на събитието, както и за тазгодишната награда на местната традиция, разказва г-жа Маргарита Петкова – кмет на селото.

„След едногодишната пауза, която се наложи заради коронавируса, хората бяха зажаднели за културни събития и изяви. Такова поле за изява при нас намериха стотици самодейци. Потокът от състави беше през целия ден – предимно от Северозападна България, от нашата община, но и от други области. Получи се хубав, стойностен празник. Така популяризираме и най-стария занаят в района – добиването на врачанския камък. Тази година се включиха 32 певчески групи, танцови състави, дуети, индивидуални изпълнители. 


Изявите им бяха много качествени и журито беше затруднено с излъчването на отличията. Всички бяха много добри. Бяха присъдени и специални награди. Групата от с. Крапчене показа традиционни крапченски носии, а ръководителката им разказа подробно за характерните облекла, както и за обичая „Газене на чирипник“, който е на Свети Еремия (1 май), когато се правели нови глинени съдове за домакинствата. Отличѐн беше и танцовият състав „Радост“ от Враца, с художествени ръководители Кръстьо Стефанов и Любомир Гешковски. Двамата дълги години се занимават с фолклор и са доказали своите професионални качества. За атмосферата на празника допринесоха и гостите-певци – Венцислав Пенев, който зареди с положителна енергия публиката, и Юри Крумов, поел щафетата накрая за прекрасен завършек на фестивала.“

По-рано тази година самодейки от с. Царевец участваха в конкурса на Националната система „Живи човешки съкровища“, основан от Министерството на културата,  с участие на експерти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Традиционната дейност, която показаха, е варене на домашен сапун.


„Заслужихме още едно признание, което донесе удовлетворение за труда на трите жени, носителки на умението – продължава г-жа Петкова. – Това е позабравена традиция. Някога във всеки дом се е варил сапун. Във всяка къща отглеждали животни, от чиято мас се е правил сапун. Все още има жени, които могат да предадат това умение на по-младите. На фестивала през 2018 г. показахме как се прави домашен сапун и предизвикахме голям интерес. 


Това ни окуражи да участваме в конкурса на Министерството на културата. Бяхме вписани в Националната листа „Живи човешки съкровища“, получихме удостоверение и диплома. Догодина, в края на март и началото на април, ще направим Фестивал на сапуна. Винаги съм държала да не прекъсваме тънката нишка на традицията между поколенията. Колкото и да се развива светът с новите технологии, връзката с нашето минало не трябва да изчезва, защото същността ни като народ се крие в това. Радвам се, че все повече хора го осъзнават. Оптимист съм, че младото поколение се връща към старите позабравени традиции и българския фолклор, завещани от нашите предци.“  

Снимки: Facebook /@s.Tsarevets, БНР – Видин



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: НЧ „Съединение 1923” с. Бърдарски геран

Банатските българи канят всички на традиционно карнавално шествие

Най-големият пролетен празник, който връща по родните места банатските българи и в Румъния, и Сърбия, и в българското село Бърдарски геран се нарича Фършанги (названието  идва от унгарската дума Farsang и немската Fasching и означава "карнавал"). Това..

публикувано на 09.02.24 в 10:25

Bean Valentine в Смилян - преоткрий и се влюби в бобовите храни

Чийз кейк и три вида разядки, приготвени на базата на смилянски фасул, както и още цяла плеяда вкусни, здравословни и нестандартни ястия със смилянски боб могат да опитат гостите на родопското село Смилян в рамките на кампанията   "Преоткрий и..

публикувано на 07.02.24 в 12:55

"Сурва" е сърцето на Перник и Перник е сърцето на "Сурва"

В   близкия до София град Перник отброяват дните и дори часовете до началото на най-пъстрия, най-шумния и най-многолюдния маскараден фестивал на България. Нарича се "Сурва", каквото е названието и на този прастар обичай, запазен в селата и градовете на..

публикувано на 25.01.24 в 12:45