В близкия до София град Перник отброяват дните и дори часовете до началото на най-пъстрия, най-шумния и най-многолюдния маскараден фестивал на България. Нарича се "Сурва", каквото е названието и на този прастар обичай, запазен в селата и градовете на Западна България. В него участват само мъже, те се движат със специфична стъпка, носят внушителни маски и самобитни костюми и огласят селищата си със стотици звънци, примесени с наричания и благословии.
В района на Перник участниците в тези карнавални шествия се наричат сурвакари, а оттам произлиза и името на местната традиция – "Сурва". Участниците в предпролетните игри с маски в други региони на България са известни като кукери. Играта на маскираните в животински кожи мъже е мистично единство на ритъм, звук и багри. Цялата символика на празника е насочена към прогонване на злите сили и подготовката за ново начало с наближаващото събуждане на природата. Маскарадните игри се съпровождат от пожелания за богата реколта, здраве и плодородие.
Древният езически обичай на маскарадните игри има много последователи и то сред най-младото поколение – доказателство е интересът към ежегодния фестивал в Перник. С годините той се превърна в събитие с национално значение и по време на "Сурва" в града се стича публика буквално от всички краища на страната. Само за три дни през 2023г., Перник е бил посетен от над 50 хил. почитатели на зимните маскарадни традиции.
Тази година градът готви да посрещне над 10 хиляди сурвакари за 30-ото по ред издание на фестивала, в дните от 26 до 28 януари. Събитието ще бъде още по-пищно и мащабно, обещават организаторите от Община Перник. Поканени са сурвакари, кукери, бабугери, джамалари, арапи и още фолклорни образи от цялата страна да се включат в голямото фестивално дефиле на "Сурва" 2024г.
"Това е най-големият маскараден фестивал в Европа. В него освен българските участници, идват и 18 чуждестранни групи, които също се включват в дефилетата. Затова маскарадните ни шествия започват още в петък – 26 януари и то с едно много красиво мероприятие – младежкото маскарадно дефиле "Сурвакариада" – пояснява в интервю за Радио България Адриан Скримов, експерт "Връзки с обществеността" на Общината:
"Тази година в дефилето се включват 1100 деца от всички пернишки училища. Началото е в 10 часа на 26 януари, а в 13ч., непосредствено преди откриването на фестивала, ще има и дефилета пред "Голямото жури", както ние в Перник наричаме оценителите. Маскарадните шествия в Перник продължават и събота и неделя от 10ч. сутринта и ще приключват в късните следобедни часове – искаме всеки от участниците да покаже маскарадните традиции на своя край. При нас идват групи от всички етнографски области на България и участници от чужбина, като най-много са приятелите ни от Балканските страни. Тук ще бъдат и любимите на хората в Перник - курентите от гр. Птуй в Словения. Другите гости са от Португалия, Италия и Испания."
Винаги по "Сурва" градът се пълни с хора и усещането е много по-различно, има усмивки и добро настроение, а сърцата на перничани сякаш туптят в един и същ ритъм, задаван от кукерските хлопки в карнавалното шествие. Дори пандемията не беше в състояние да спре традицията. Въпреки, че големият фестивал в Перник беше отменен за три поредни години, "Сурва" я имаше във всяко едно от многобройните села в региона.
"Ако сега посетим което и да е пернишко село, ще видим колко много деца участват в сурвакарските групи. Те са облечени в народни носии, или с карнавални маски и лицата им греят от радост, затова в детските "Сурвакариади" винаги сме имали не по-малко от 700-800 участници, а сега те са 1100 – казва Адриан Скримов:
"Това показва, че традицията е жива и се развива. Перничани казват, че Перник е сърцето на "Сурва" и че "Сурва" е сърцето на Перник! Не само фестивалът, но и събитията, които се провеждат всяка година на 13 и 14 януари във всяко от малките села, събират много хора – местни и гости. В една от най-многобройните фолклорни групи на село Ярджиловци, хората се шегуват, че в селото може нищо да не се случва, но обичаят "Сурва" няма как да го няма. Всички участници през годината се грижат за костюмите си, шият и добавят нови звънци, правят нови маски и въобще живеят с мисълта за следващия фестивал. Не е лесно да се организира такъв многолюден фестивал с тридневна програма и 10 хил. участници. Това крие своите предизвикателства, защото в същото време, гостите, които идват в Перник са в стотици пъти повече от участниците. Затова казваме, че "Сурва" е най-големият маскараден фестивал в Европа, доказал се е в годините. Ако през 1966-а, в първото си издание на Националния фестивал на кукерите и сурвакарите е имало между 700 и 800 участници от пернишкия регион, то през 1985г. фестивалът става международен. 10 години по-късно Перник е приет във Федерацията на европейските карнавални градове, а на 26 юни 2009 г. градът е обявен за Европейска столица на маскарадните и кукерските игри. Затова и сега – 15 години по-късно, се стараем да развиваме фестивала и да каним все повече и повече хора, защото това е шанс те да се докоснат до традицията, а при нас всичко е автентично и истинско."
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..