Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

От 26 до 28 януари:

"Сурва" е сърцето на Перник и Перник е сърцето на "Сурва"

10 хиляди сурвакари и кукери ще гонят злите сили около София

Снимка: БГНЕС

В  близкия до София град Перник отброяват дните и дори часовете до началото на най-пъстрия, най-шумния и най-многолюдния маскараден фестивал на България. Нарича се "Сурва", каквото е названието и на този прастар обичай, запазен в селата и градовете на Западна  България. В него участват само мъже, те се движат със специфична стъпка, носят внушителни маски и самобитни костюми и огласят селищата си със стотици звънци, примесени с  наричания и благословии.

В района на Перник участниците в тези карнавални шествия се наричат сурвакари, а оттам произлиза и името на местната традиция – "Сурва". Участниците в предпролетните игри с маски в други региони на България са известни като кукери. Играта на маскираните в животински кожи мъже е мистично единство на ритъм, звук и багри. Цялата символика на празника е насочена  към прогонване на злите сили и подготовката за ново начало с наближаващото събуждане на  природата. Маскарадните игри се съпровождат от пожелания за богата реколта, здраве и плодородие.

Древният езически обичай на маскарадните игри има много последователи и то сред най-младото поколение – доказателство е интересът към ежегодния фестивал в Перник. С годините той се превърна в събитие с национално значение и по време на "Сурва" в града се стича публика буквално от всички краища на страната. Само за три дни през 2023г., Перник е бил посетен от над 50 хил. почитатели на зимните маскарадни традиции.

Тази година градът готви да посрещне над 10 хиляди сурвакари за 30-ото по ред издание на фестивала, в дните от 26 до 28 януари. Събитието ще бъде още по-пищно и мащабно, обещават организаторите от Община Перник. Поканени са сурвакари, кукери, бабугери, джамалари, арапи и още фолклорни образи от цялата страна да се включат в голямото фестивално дефиле на "Сурва" 2024г.

"Това е най-големият маскараден фестивал в Европа. В него освен българските участници, идват и 18 чуждестранни групи, които също се включват в дефилетата. Затова маскарадните ни шествия започват още в петък – 26 януари и то с едно много красиво мероприятие – младежкото маскарадно дефиле "Сурвакариада" – пояснява в интервю за Радио България Адриан Скримов, експерт "Връзки с обществеността" на Общината:

"Тази година в дефилето се включват 1100 деца от всички пернишки училища. Началото е в 10 часа на 26 януари, а в 13ч., непосредствено преди откриването на фестивала, ще има и дефилета пред "Голямото жури", както ние в Перник наричаме оценителите. Маскарадните шествия в Перник продължават и събота и неделя от 10ч. сутринта и ще приключват в късните следобедни часове – искаме всеки от участниците да покаже маскарадните традиции на своя край. При нас идват групи от всички етнографски области на България и участници от чужбина, като най-много са приятелите ни от Балканските страни. Тук ще бъдат и любимите на хората в Перник - курентите от гр. Птуй в Словения. Другите гости са от Португалия, Италия и Испания."

Винаги по "Сурва" градът се пълни с хора и усещането е много по-различно, има усмивки и добро настроение, а сърцата на перничани сякаш туптят в един и същ ритъм, задаван от кукерските хлопки в карнавалното шествие. Дори пандемията не беше в състояние да спре традицията. Въпреки, че големият фестивал в Перник беше отменен за три поредни години, "Сурва" я имаше във всяко едно от многобройните села в региона.

"Ако сега посетим което и да е пернишко село, ще видим колко много деца участват в сурвакарските групи. Те са облечени в народни носии, или с карнавални маски и лицата им греят от радост, затова в детските "Сурвакариади" винаги сме имали не по-малко от 700-800 участници, а сега те са 1100 – казва Адриан Скримов:

"Това показва, че традицията е жива и се развива. Перничани казват, че Перник е сърцето на "Сурва" и че "Сурва" е сърцето на Перник! Не само фестивалът, но и събитията, които се провеждат всяка година на 13 и 14 януари във всяко от малките села, събират много хора – местни и гости. В една от най-многобройните фолклорни групи на село Ярджиловци, хората се шегуват, че в селото може нищо да не се случва, но обичаят "Сурва" няма как да го няма. Всички участници през годината се грижат за костюмите си, шият и добавят нови звънци, правят нови маски и въобще живеят с мисълта за следващия фестивал. Не е лесно да се организира такъв многолюден фестивал с тридневна програма и 10 хил. участници. Това крие своите предизвикателства, защото в същото време, гостите, които идват в Перник са в стотици пъти повече от участниците. Затова казваме, че "Сурва" е най-големият маскараден фестивал в Европа, доказал се е в годините. Ако през 1966-а, в първото си издание на Националния фестивал на кукерите и сурвакарите е имало между 700 и 800 участници от пернишкия регион, то през 1985г. фестивалът става международен. 10 години по-късно Перник е приет във Федерацията на европейските карнавални градове, а на 26 юни 2009 г. градът е обявен за Европейска столица на маскарадните и кукерските игри. Затова и сега – 15 години по-късно, се стараем да развиваме фестивала и да каним все повече и повече хора, защото това е шанс те да се докоснат до традицията, а при нас всичко е автентично и истинско."


Снимки: БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Националният етнографски музей с... разкази по Коледа

Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения?   Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за…  разкази по Коледа“, с..

публикувано на 21.12.24 в 19:58

Игнажден – празник зареден с очакването на Младия Бог и прераждането на Слънцето

Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..

публикувано на 20.12.24 в 04:30
Снимка: Атанаска Иванова, читалище

От динен маджун до Дервишовден – кои са най-новите "Живи човешки съкровища" на България

Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..

публикувано на 11.12.24 в 06:15