На 6 септември 1885 г. България става отново единна държава

Влизането на княз Александър І в Пловдив, 10 септември 1885 г.
Снимка: militarymuseum.bg

На 3 март 1878 г. се сбъдва една тъй дълго лелеяна от родолюбците мечта – след петвековно присъствие в пределите на Османската империя, България отново изпъква на политическата карта на Европа. Свободата най-после е настъпила, в очертанията на новата държава попаднат почти всички българи и Бяло море отново мие бреговете й. Радостта от строшените окови обаче трае кратко. През лятото на същата година България е разпокъсана, а националният идеал на българските възрожденци – потъпкан.

На 13 юли 1878 г., три месеца след подписването на Санстефанския мирен договор, Великите сили разделят България на пет части – васално Княжество България; автономна област Източна Румелия; Северна Добруджа в границите на Румъния; Ниш, Пирот и Враня в пределите на Сърбия; Македония, Източна и Западна Тракия под пряката власт на султана. От този момент политиката на страната ни ще бъде насочена към обединение на всички територии, населени с българи.

По инициатива на писателя революционер Захарий Стоянов през февруари 1885 г. в Пловдив се създава Българският таен революционен централен комитет (БТРЦК), който изиграва важна роля за съединението на Княжество България с Източна Румелия. Съединисткото движение се фокусира не само върху изграждането на мрежа от комитети, но и върху осигуряването на вътрешна и външна политическа подкрепа.

Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Трети и четвърти от ляво надясно, седнали на първия ред: Продан Тишков – Чардафон и Захарий Стоянов. Фотография на Димитър Кавра
БТРЦК определя 15 септември за начало на въстание, с което да бъдат свалени от власт главният управител Гаврил Кръстевич и правителството в Пловдив (най-важният град в Източна Румелия). Но още на 5-и, призовани от черковните камбани в града, гражданите се струпват край конака. В прокламация Захарий Стоянов възвестява святото дело: „Братя! Часът на Съединението удари!” Така през нощта срещу 6 септември войски начело с майор Данаил Николаев установяват контрол над Пловдив и без да срещат съпротива отстраняват правителството и Гаврил Кръстевич. Източна Румелия отхвърля върховенството на султана и обявява, че се присъединява към Княжество България.


„Златният фонд” на Българското национално радио пази разказа на военния историк Георги Марин, който предава свидетелствата на дядо си за началото на присъединяването на Източна Румелия към Княжество България в село Голямо Конаре (днес град Съединение):

Когато преди Съединението от Пловдив бил изпратен префектът Петър Димитров, Продан Тишков (известен като Чардафон Велики, сержант-майор в милицията на Източна Румелия, активен участник в Руско-турската освободителна война – бел.ред.) казал на младежите, че ще бъде болен и да упътят префекта към него. А той живеел в дома на баба Исака и у нея се укривал Захарий Стоянов. Младежите наобиколили къщата и когато Петър Димитров отишъл, го арестували. А после ударили камбаната и започнали да формират дружините. Събрали се около 2500 въоръжени – по-голямата група тръгнала към Пловдив, а по-малката да вдига другите села. На 3 км от Пловдив ги срещнала конна жандармерия, изпратена в Голямо Конаре да освободи префекта. Тогава предводителят на четата Чардафон изкомандвал „На колене за стрелба”. „И ние, понеже бяхме в първата дружина, застанахме за стрелба и стреляхме един път над главите на конниците. Те обърнаха конете и избягаха към Пловдив. Оттам тръгнахме и стигнахме до моста на река Марица в „Кършияка” (Северния район на Пловдив – бел. ред.).”

Голямоконарската чета полага клетва, 6 септември 1885 г.
Подкрепа за Съединението изразява княз Александър I Батенберг, който в прокламация приема „да се именува княз на Северна и Южна България”. С действията си обаче българите нарушават Берлинския договор, разпокъсал нашите земи, и това предизвиква протеста на Великите сили и султана. А Сърбия ни обявява война, но претърпява опустошително поражение в решителната битка край Сливница.

„Преминаване на сръбско-българската граница“, худ. Антони Пиотровски
След светкавичния разгром, който младата българска войска нанася на опитната и по-добре въоръжена сръбска армия в едва двуседмична война, страната ни издига международния си авторитет. На 24 март 1886 г. в Цариград посланиците на Великите сили подписват акт, признавайки Съединението.

Въпреки че днешна България е свита извън етническите си граници, в своя разцвет тя е имала излаз на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Днес българите се чувстват духовно съединени в Обединена Европа, в която физическите разделения имат все по-малко значение.

Снимки: militarymuseum.bg, архив

Още от категорията

Никулден е сред най-обичаните християнски зимни празници в България

В календара на българите 6 декември, известен още като Никулден, е особено тържествен празник, отреден от православната църква за почит към Св. Николай Мирликийски Чудотворец. Роден е през III в. в Патара, днешна Мала Азия, водил праведен монашески..

публикувано на 06.12.21 в 05:25

Приказната горска къщичка на софийската спирка „Вишнева” ще разказва истории от миналото

Къщичка, пазена от достолепни стражи в лозенската гора, изниква пред очите, щом трамваят със сетни сили приплъзне колела по релсите. „ Добре дошли на спирка „Вишнева!”, сякаш приканва глас, нашепвайки истории за влюбени... Едва ли има..

публикувано на 30.11.21 в 12:28

102 години от Ньойския договор и тежкото наследство за България

27 ноември 1919 г. е тъжна дата за България.   На този ден в парижкото предградие от Ньой сюр Сен е подписан мирен договор , наложен на страната ни след поражението й в Първата световна война /1914-1918/. С документа, парафиран от Великите сили..

публикувано на 27.11.21 в 08:15
Подкасти от БНР