Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Фолклорен ансамбъл „Дикани“ отбелязва първото си десетилетие

4
Снимка: личен архив

Многобройни концерти, престижни награди, хиляди пропътувани километри за изяви у нас и в чужбина, и може би най-важното – огромно богатство от автентични народни песни и колекция от старинни носии… Това е равносметката за пътя, който е извървял до днес фолклорният ансамбъл от с. Царацово. Равносметка, с която самодейците с право се гордеят, защото „Дикани“ е едва на 10 години. За своята първа репетиция избират 22 септември 2011 г. – Денят на независимостта на България. Присъстват предимно жени от старата група за автентичен фолклор към читалище „Дядо Иван Арабаджията“ в селото. Събира ги Радослав Иванов, ръководител на ансамбъла, певец и гайдар. Той е от Брестовица – красиво родопско село в полите на Родопа планина, но любовта към фолклора го отвежда в Царацово (Горнотракийската низина), родно място на баща му, където от дете участва в съществуващата тогава самодейна група. Радослав е завършил НУФИ – Широка лъка и АМТИИ „Асен Диамандиев“ (със специалност дирижиране на народни хорове и състави). Макар да е професионален музикант, той решава да се посвети на работата със самодейци. И не съжалява. Днес участниците в ансамбъл „Дикани“ са около 60, а концертите, които изнасят, неизменно впечатляват публиката.

„Царацово е най-близкото село до Пловдив, намира се на 1-2 км – разказва младият ентусиаст. – Там няма обезлюдяване, няма безработица, няма празни къщи, живеят хора от няколко поколения. Затова и съставът е толкова голям. Имаме сравнително голям оркестър от народни инструменти. Интересно е, че в ансамбъла пеят и свирят общо четирима ръководители на самодейни състави в други населени места. Няколко момичета, които започнаха при нас в ранна възраст, сега учат в Музикалното училище в Пловдив, но продължават да участват в дейността ни. Имаме женска певческа група, както и мъжка, създадохме я заедно с баща ми, който също е част от ансамбъла. Тази приемственост е характерна за нашия състав, така песните се предават от поколение на поколение.“

Радослав е издирил и записал десетки народни песни още като ученик, продължава да го прави и до днес.

„Репертоарът ни е изцяло автентичен – продължава той. – Не изпълняваме песни от други фолклорни области, дори от други села. Трябва да поясня, че голяма част от жителите на Царацово са от село Елешница, което е било в сърцето на Средногорието. Но на това място правят язовир Пясъчник, хората се изселват, немалко от тях се установяват в Царацово, но запазват своите традиции, песни, носии.


Затова нашият фолклор се различава от този на близките селища. Излизаме на сцената с автентични носии. Имаме и богата музейна сбирка от старинни облекла и предмети на бита. Планирахме да издадем книга и компактдиск за нашата 10-годишнина, но не успяхме. Работим и върху сборник от нотирани народни песни от Елешница, които никъде не могат да бъдат намерени. Читалищното ръководство ни помага винаги, когато е възможно, имаме хубава зала, в която репетираме. Получавали сме подкрепа и от местния бизнес, но всъщност хората от ансамбъла сами заплащат разноските около участията ни в България и чужбина. А сме изнасяли концерти не само у нас, а и в Италия, Словакия, Чехия, Северна Македония, Гърция, Румъния, Турция и др.”

Излишно е да обобщаваме, че трудностите, които биха спрели много хора, за самодейците от „Дикани“ и техния ръководител са просто поредното предизвикателство. Неслучайно, докато разговаряхме след прекрасния им концерт на фестивала „Китен и приятели“, Радослав няколко пъти спомена думата любов – любов към фолклора, към музиката, към изпълнителите. В този дух са и думите на най-възрастната певица в състава – Бонка Калеева, на 87 години е, но все още работи в една фабрика и не пропуска репетиция или концерт:

„Чувствам се прекрасно. Песента ми носи радост, живот, дава ми сили. Чакам с нетърпение да се съберем и да попеем, да излезем на сцена.“

„Дикани“, с подкрепата на читалището и община Марица, организира и свой фестивал, наречен „По терлици и шевици“. Заради пандемията последните две издания са отменени, но Радослав е убеден, че ще дойдат по-добри времена и събитието отново ще привлече участници от цялата страна в любимото Царацово.

Снимки: Албена Безовска и личен архив

Снимките са от участието на ансамбъла в Национална фолклорна среща „Китен и приятели“

Галерия

Още от категорията

Димо Каракехайов

Димо Каракехайов: Традицията на таханджийството, предавана от поколение на поколение

Димо Каракехайов от Ивайловград е трето поколение таханджия. На въпроса на Радио България, защо Ивайловград е единствената област в страната, където се отглежда сусам, 33-годишният предприемач отговори: „Защото Ивайловград е една от най-южните..

публикувано на 23.09.21 в 12:46

Да запазим вярата в доброто

Обгърната в тайнственост, Странджанската фолклорна област крие много богатства. Тук до днес се пазят мистичните нестинарски игри, редица старинни обичаи и песни, а в целия район ще откриете свещени места, свързани с тракийската, християнската и др...

публикувано на 08.09.21 в 17:18

Тридневен фолклорен празник започва в Китен

Дефиле на всички участници ще даде началото на Петата национална фолклорна среща „Китен и приятели“ в южното крайморско градче. Очаква се на сцената в Морския парк, в дните от 4 до 6 септември, да се изявят над 46 фолклорни певчески групи,..

публикувано на 04.09.21 в 11:10