Многобройни концерти, престижни награди, хиляди пропътувани километри за изяви у нас и в чужбина, и може би най-важното – огромно богатство от автентични народни песни и колекция от старинни носии… Това е равносметката за пътя, който е извървял до днес фолклорният ансамбъл от с. Царацово. Равносметка, с която самодейците с право се гордеят, защото „Дикани“ е едва на 10 години. За своята първа репетиция избират 22 септември 2011 г. – Денят на независимостта на България. Присъстват предимно жени от старата група за автентичен фолклор към читалище „Дядо Иван Арабаджията“ в селото. Събира ги Радослав Иванов, ръководител на ансамбъла, певец и гайдар. Той е от Брестовица – красиво родопско село в полите на Родопа планина, но любовта към фолклора го отвежда в Царацово (Горнотракийската низина), родно място на баща му, където от дете участва в съществуващата тогава самодейна група. Радослав е завършил НУФИ – Широка лъка и АМТИИ „Асен Диамандиев“ (със специалност дирижиране на народни хорове и състави). Макар да е професионален музикант, той решава да се посвети на работата със самодейци. И не съжалява. Днес участниците в ансамбъл „Дикани“ са около 60, а концертите, които изнасят, неизменно впечатляват публиката.
„Царацово е най-близкото село до Пловдив, намира се на 1-2 км – разказва младият ентусиаст. – Там няма обезлюдяване, няма безработица, няма празни къщи, живеят хора от няколко поколения. Затова и съставът е толкова голям. Имаме сравнително голям оркестър от народни инструменти. Интересно е, че в ансамбъла пеят и свирят общо четирима ръководители на самодейни състави в други населени места. Няколко момичета, които започнаха при нас в ранна възраст, сега учат в Музикалното училище в Пловдив, но продължават да участват в дейността ни. Имаме женска певческа група, както и мъжка, създадохме я заедно с баща ми, който също е част от ансамбъла. Тази приемственост е характерна за нашия състав, така песните се предават от поколение на поколение.“
Радослав е издирил и записал десетки народни песни още като ученик, продължава да го прави и до днес.
„Репертоарът ни е изцяло автентичен – продължава той. – Не изпълняваме песни от други фолклорни области, дори от други села. Трябва да поясня, че голяма част от жителите на Царацово са от село Елешница, което е било в сърцето на Средногорието. Но на това място правят язовир Пясъчник, хората се изселват, немалко от тях се установяват в Царацово, но запазват своите традиции, песни, носии.
Затова нашият фолклор се различава от този на близките селища. Излизаме на сцената с автентични носии. Имаме и богата музейна сбирка от старинни облекла и предмети на бита. Планирахме да издадем книга и компактдиск за нашата 10-годишнина, но не успяхме. Работим и върху сборник от нотирани народни песни от Елешница, които никъде не могат да бъдат намерени. Читалищното ръководство ни помага винаги, когато е възможно, имаме хубава зала, в която репетираме. Получавали сме подкрепа и от местния бизнес, но всъщност хората от ансамбъла сами заплащат разноските около участията ни в България и чужбина. А сме изнасяли концерти не само у нас, а и в Италия, Словакия, Чехия, Северна Македония, Гърция, Румъния, Турция и др.”
Излишно е да обобщаваме, че трудностите, които биха спрели много хора, за самодейците от „Дикани“ и техния ръководител са просто поредното предизвикателство. Неслучайно, докато разговаряхме след прекрасния им концерт на фестивала „Китен и приятели“, Радослав няколко пъти спомена думата любов – любов към фолклора, към музиката, към изпълнителите. В този дух са и думите на най-възрастната певица в състава – Бонка Калеева, на 87 години е, но все още работи в една фабрика и не пропуска репетиция или концерт:
„Чувствам се прекрасно. Песента ми носи радост, живот, дава ми сили. Чакам с нетърпение да се съберем и да попеем, да излезем на сцена.“
„Дикани“, с подкрепата на читалището и община Марица, организира и свой фестивал, наречен „По терлици и шевици“. Заради пандемията последните две издания са отменени, но Радослав е убеден, че ще дойдат по-добри времена и събитието отново ще привлече участници от цялата страна в любимото Царацово.
Снимки: Албена Безовска и личен архивСнимките са от участието на ансамбъла в Национална фолклорна среща „Китен и приятели“
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..