Младият народен певец Костадин Михайлов, известен и със своята събираческа дейност, издаде втория си самостоятелен албум. В него са представени 16 фолклорни образци, записани от него в родния му странджански край, в селата Бродилово, Граматиково, Стоилово, Българи. „Сред хората, които ми завещаха песните си, са някои от най-добрите изпълнители на Странджа. Например Петко Нанчев от Граматиково – най-малкият участник на първия национален събор през 1960 г. От него черпя много автентични, неподправени народни песни“ – казва Костадин.

„Албумът се нарича „Златку ле, златна ябълко“ – продължава изпълнителят. – Посветил съм го на народната певица Златка Ставрева, в знак на благодарност за всичко, което е направила за мен. Ако тя не се беше появила в моето детство, животът ми щеше да се развие различно. Записите направих в съпровод на гайда, гъдулка, кавал, тамбура, тъпан. Свирят млади колеги, които се събират за пръв път, но се надявам да продължат да работят заедно като оркестър. На Златка посвещавам и биографична книга. Това не е първата книга, която пиша, но най-много трудности срещам тук, защото постоянно има нещо да се допълва. Тя има много широка дейност – работата ѝ с известни композитори, с Ансамбъл „Загоре“, записи в БНР, концерти като солистка и в дует със сестра ѝ Ирина Ставрева. Но това, за което най-дълбоко се покланям пред нея, са организаторските ѝ способности и таланта ѝ да обучава деца. Сред нейните ученици има завършили музикални училища, Академията в Пловдив, реализирали се народни певци.“

Костадин е на 12 години, когато участва с едно изпълнение във филм на БНТ. Лентата е посветена на сестри Ставреви, но Златка настояла да бъдат включени няколко групи от Странджа. Сред тях е формация от с. Бродилово, с ръководител Веселина Илиева – народна певица, нестинарка, първата учителка на бъдещия певец. Година по-късно Златка организира прослушване за детска фолклорна формация в Царево към Тракийско дружество „Михаил Герджиков“, а Костадин е първият, който се явява. Няколко години е част от формацията, след това продължава в Бургас, в Средното училище „Добри Чинтулов“ – единственото в Югоизточна България, в което се изучава музикален фолклор. Завършва и Университета по библиотекознание и информационни технологии, специалност културно-историческо наследство. В момента работи като уредник на Историческия музей „Александър Фол“ в гр. Малко Търново.

„Това е най-добрата работа, защото разполагам с време да обработвам събраното от мен досега. А то никак не е малко – стотици песни от 186 възрастни хора, които съм посещавал в домовете им из Странджанско. Разказвали са ми живота си, заедно сме плакали и сме се смели, пели сме заедно. Всичко това ме изгради като човек, който силно тачи традициите на Странджа. С респект се отнасям към възрастните хора, много ги обичам и ми е тъжно, когато науча, че някой от тях си е отишъл от този свят, но това е животът. Никога няма да забравя как, тръгвайки си след първата среща, обикновено получавах обаждане да отида отново, защото човекът си е спомнил още някоя песен. И така се виждахме отново и отново. Благодарение на тези местни певци и разказвачи от Странджанско, още като студент съм написал немалко реферати.

Не знам дали има село, в което да не съм ходил през последните 15 години. Дори бях допуснат в етнографските общности рупци, загорци и тронки. Рупците са най-голямата група (селищата от Малко Търново до Резово, чак до Ясна поляна). Загорците са най-малката група (Равна гора, Росен и още няколко села). Тронките са в община Средец – Грудовския край (селата Богданово, Момина църква, Тракийци, Факия и т.н). Тези групи се различават по диалект, носии, музикален фолклор. Единствено рупците са представители на най-старото местно население, но е необходим един отделен разговор, за да разкажем историята им, защото има много миграции през вековете. Моята баба по майчина линия е от с. Варовник – там хората са от етнографската група тронки. Техните песни са много интересни, имат различен диалект и различно звучене, много приятни са за слушане. Заобичах ги и благодарение на Янка Рупкина, моя духовна учителка, заедно със Златка Ставрева. Това са двете жени, които най-много са ми помагали. Заобичах песните, заобичах историите, които разказват и техните герои. Мечтая да издам сборник и след всяка песен да разкажа историята ѝ, да разтълкувам смисъла, да поясня диалектните особености. Имам голямо желание да продължа това интересно изследване, млад съм все още, постоянно обикалям из нашия край и толкова много се радвам на всички, които ме посрещат и споделят с мен знания и спомени.“