България е на прага на първа в нейната демократична история предизборна кампания 2 в 1. Провеждането на президентски и парламентарен вот на една и съща дата /14 ноември/, поражда редица очаквания у кандидатите за два от най-важните властови центрове. Каква ще е цената на победата и в коя от двете кампании ще се проведе истинският и очакван от избирателите дебат за натрупаните в страната проблеми?
Политологът Татяна Буруджиева коментира нежеланието на кандидат-депутатите да разговарят помежду си за случващото се у нас, така:
„Президентската кампания ще се изостря все повече, колкото по-малко партиите влизат в дебат помежду си. Искат или не, тази роля ще трябва да играят кандидатите за президент.“
Президентската битка вероятно ще бъде по-вълнуваща и заради два други фактора, чието значение за крайния резултат от вота тепърва ще се изяснява. От една страна, е силното дамско присъствие в кандидат-президентските двойки. От друга, първата в новата българска история кандидатура на етнически турчин за държавен глава - лидерът на „Движение за права и свободи“ Мустафа Карадайъ. Този ход на ДПС, както и връщането на бизнесмена Делян Пеевски (едно от санкционираните от САЩ лица по закона "Магнитски" – бел.ред.) сред кандидатите за депутати в 47-ото НС, имат определена цел, но са и нетипични за партията – коментира социологът Андрей Райчев:
„Бих искал да напомня специфичния фон, на който се случва всичко това. Електоралната база на ДПС намалява. До момента ДПС обикновено постигат около 50% (от подкрепата на своя електорат - бел. ред.). Тези 50% в момента са около 300 000 души – убеден е Райчев. По думите му, отношенията на другите партии с ДПС не могат да бъдат като с обикновена партия. – Това е нашата етническа партия, с която, бих казал, че трябва да сме щастливи, тъй като ДПС никога до момента не се е опитвало да ислямизира и турцизира своя електорат. Жестовете сочат обаче, че партията започва да се радикализира. Това трябва да е сигнал за всички останали играчи на политическия терен, да спрат да ги стигматизират и сатанизират и да бъдат много внимателни.“
Вторият феномен на президентските избори – желанието на неочаквано много жени да заемат поста вицепрезидент и президент, може да се обясни както с търсено омиротворяване на политическия разговор, така и като чисто еволюционен знак, обясни социологът Мира Радева:
„Масовото навлизане на жени в политиката е процес от цялостната модернизация на обществото ни. Ако погледнем в световен мащаб, много страни с по-консервативни възгледи вече са имали жени президенти. Искам да припомня, че в България жените придобиват право на глас през 1937 година, което не е чак толкова отдавна. Едва с модернизацията на обществото се осъзнава, че жените, които са свикнали да имат важна роля в семейните общности, умеят да развиват и притежават специфични умения, полезни за мъжете до тях.“
Според Радева обаче, „моментът, в който в България за президент ще бъде избрана жена, все още не е дошъл“. Една от причините за това можем да потърсим във все още доминиращата „войнстваща патриархална атмосфера“. Това е по-забележимо в малките населени места, където ролята на жената се разбира по различен начин от тази в големите градове.
Който от претендентите за президентския пост спечели битката на 14 ноември, трябва ясно да разграничи ролята си в родната политика от тази на политическите партии, тъй като заради съвпадането на двата типа избори, разликите между тях сякаш се размиха.
„Един от ангажиментите на президента е да поставя важни за обществото теми, без оглед на интересите на партиите – отбеляза медийният експерт Георги Лозанов. – Партиите от своя страна водят дебат помежду си, като всяка защитава интересите на своите избиратели. Това са две различни задачи, но смесването им е изгодно както за партиите, така и за някои от кандидат-президентите.“
Съставил: Йоан Колев
В последният момент, когато третата експедиция на нашия научно-изследователски кораб трябваше да тръгне за Антарктида през ноември получихме писмо, че парите за да може да се върне кораба обратно са пренасочени за зърнопроизводителите. Това означаваше,..
Външно министерство изрази сърдечни съболезнования за ужасната трагедия в училище "Пречко" в Загреб. "Нашите мисли са с народа на Хърватия", написаха от министерството в мрежата "Х". Дете загина на 20 декември, а други 3 деца и двама възрастни са ранени..
В присъствието на дипломати външният министър Иван Кондов откри в Пловдив последния стенопис от конкурса на министерството „България – по-красива в НАТО“. Проявата е посветен на 20-ата годишнина от членството на страната в Алианса. Творбата е дело на..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа..
Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл,..
Игнажден е! Без значение дали „България днес“ е вашият информационен „полазник“ или..