Бусинци вече не е само географско понятие на картата на България. Малкото село, разположено сред красивите хълмове на историко-географската област Знеполе, посреща все повече хора, заради възможността да се запознаят с една забравена традиция, която отново оживява пред очите им. За целта те се отбиват в „Жълтата къща“, където се намира „Бусинската сръчкотилница“ на Стефка Бонева. Тук всеки може да седне на грънчарското колело, за да усети топлината на глината и да се опита собственоръчно да създаде свое творение. Но не какво да е, а по правилата на бусинската школа и под наставлението на опитен майстор. Бусинските грънци се отличават със земните си тонове – зелено, ярко жълто, бяло, черно. Те са предназначени за почти всяка част от ежедневието – тръби, казани за ракия, съдове, стомни, подници... По тях откриваме житни класове, слънца или спирали, драконови или змейски глави и пр.. „Това е най-старата ни керамична школа. За съжаление тази традиция отмира“ – казва Стефка Бонева, чийто предци са от Бусинци.
„През последните години започнах да прекарвам все повече време в селото и виждам как малко по малко то затихва, особено след като си отиде и последният ни майстор. С децата ми сме намирали късчета от стари грънци, тъй като тук почти всяка къща е имала колело и майстор. И дори на улицата сме попадали на парчета от глинени съдове! Излизат прекрасни слънчеви цветове и едни шарки, които те пленяват. Така се роди идеята да създадем нашата „Сръчкотилница““, казва Стефка.
За целта тя закупува красива старинна къща с изтърбушен покрив, но пък с голям оджак (огнище), тъй като някога е била работилница на местен грънчар. Реставрацията й отнема две години! Междувременно Стефка продължава задълбочено да проучва бусинската школа, посещава музеи, чете литература, среща се с майстори грънчари от цялата страна. Много хора започват да изпращат автентични бусински грънци от техните колекции. „Имам късмета да работя с хора, които, като мен, са запалени да върнат този замиращ занаят“ – споделя Стефка. И добавя, че малко по малко, заедно със съмишлениците си, успяват да сглобят един избледнял пъзел. За целта те издирват всички възможни описани видове грънци, снимат ги детайлно и изработват техни реплики с идеята да предадат това изкуство на идните поколения. И не само.
В селото има Музей на бусинската керамика, който представя изработени преди повече от 40 години автентични грънци. След като го посети, (за жалост той в повечето време е затворен), човек може да се отбие и в „Сръчкотилницата“ на Стефка, за да си направи сам нещо от глина или да си купи красива бусинска стомна или чиния.
„Една част от къщата е превърната в магазин и галерия. Там са изложени неща на наши автори. Всички съдове се правят на крачно колело така, както са били точени през вековете. Не използваме калъпи. Затова при нас изделията са в ограничени бройки“ – обяснява Стефка.
В момента дворът на „Жълтата къща“ се преустройва в детски образователен център под наслов „По пътя на глината“. В него малчуганите ще опознаят тънкостите на старинния бусински занаят и ще творят на воля. Не случайно „Бусинската сръчкотилница“ е номинирана за участие в тазгодишния конкурс „Пазители на традицията“, който подкрепя съхраняването на българския бит, култура и обичаи.
Снимки: „Жълтата къща“
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..