История от живота на сънародниците ни зад граница, белязана от болката заради неоценения труд и надеждата за справедливост. Така накратко може да опишем зова за помощ, отправен от председателя на Българската православна общност в Чехия Силвия Кръстева до Президентството, Министерския съвет и още редица държавни институции у нас. Проблемът ѝ не е здравословен, тя е финансово осигурена, но иска да продължи своята мисия да работи в интерес и полза на българите в Чехия. За целта обаче се нуждае от помощ за запазване на сградата, осигурена от българската държава за нуждите на българската общност в Прага. Подобни Български домове има в още няколко града в страната, но този в чешката столица се използва от седем български сдружения, които, макар да развиват различна дейност, работят в добър синхрон помежду си, обяснява г-жа Кръстева. Близка приятелка на Силвия, Ели Мандаджиева – бивш главен редактор на българското списание „Роден глас“, уточнява:
Защо обаче бъдещата дейност и развитие на българското средище в Прага са поставени на карта?
„Почти 10 години водим борба за запазването на Българския дом – обяснява Силвия Кръстева. – От шест години българското МВнР води дело срещу нас в съда в Чехия, за да ни накарат да го освободим. Това, че ние се занимаваме с културна дейност е ясно и личи от нашите отчетни доклади, които предаваме към чешкото правителство, изпратили сме такива и в България.“
В писмото ѝ до държавните институции у нас, Кръстева пише, че „дейностите, които българските сдружения извършват, са финансирани от грантове и програми и средствата са свързани само с даден проект и програма. А когато имате минимални средства, без безплатна материална база и подкрепа на българските институции, много трудно можете, независимо от силното чувство за национална принадлежност, да правите каквато и да е култура“.
Въпреки това, Министерство на външните работи остава непреклонно и настоява всички български сдружения в чешката столица, които обитават сградата, да я освободят, тъй като нямат правно основание и валиден договор за настаняване. Позицията им в тази връзка е принципна и не се влияе от промените, които настъпват в управлението на Република България.
Предложение да премести дейността си в друга сграда, Силвия Кръстева вече е получила от чешкото правителство. „Новите помещения в т.нар. Дом на малцинствата в Прага са крайно недостатъчни за всички български сдружения“ – обяснява Ели и допълва:
„Въпросът е, защо е нужно да правим това, след като разполагаме с цяла сграда, ползвана до момента, предназначена за нашата дейност. Другият ми въпрос е, каква ще е съдбата на този дом, когато го напуснем? Ще го купи някой за символична сума и ще го превърне, например, в хотел, тъй като се намира в центъра на Прага? Нека разделим на две възможните решения на този казус. Да си ги представим върху една везна. От едната страна е един дом, който да служи на всички български сдружения, а от другата, е интересът на някой инвеститор, който ще го купи и превърне в хотел. Изборът между двете трябва да направи българското правителство. Нека видим какво ще реши.“
Българската православна общност в Чехия настоява и за създаването на комисия, която да управлява Българските домове в страната. В нея, според тях, трябва да участват представители от българското посолство в Прага, на съответната държавна институция, която е свързана с българите зад граница /ДАБЧ или комисията за българите в чужбина в НС/, както и председателите на българските сдружения в Чехия. Подобен субект трябва да гарантира сигурност за тяхната дейност, както и защита от заграбване.
„Ние не искаме сградите да бъдат предавани на дадена организация, защото от 2015 г. в Чехия има закон, който позволява на трима души да се съберат и да решат, че сградата вече ще работи само за едно от сдруженията. По подобен начин в момента е затворен Българският дом в Млада Болеслав. Там един от българските клубове е взел решение да използва сградата, но да не допуска останалите сънародници в нея“, казва Силвия Кръстева.
Снимки: личен архив
В цяла Германия българите могат да гласуват в 66 секции. В Берлин те са пет, като във всяка от тях има машина. Изборният ден протича спокойно. До момента са гласували малко над 800 души, което в сравнение с изборите на 9 юни е малко повече..
Няма информация за сериозни проблеми при гласуването в Турция, предава специалния пратеник за изборите там Мария Петрова. Масово се гласува с машини, но от малък брой хора – така тя описва вота в югоизточната ни съседка. По-голяма е активността пред..
Десетки хиляди са българите, които живеят в Аржентина. За съжаление точна статистика за техния брой не е правена, но според различни източници те варират от 50 000 до 150 000 души. Част от тях са емигранти от новата вълна, заселили се там след..