История от живота на сънародниците ни зад граница, белязана от болката заради неоценения труд и надеждата за справедливост. Така накратко може да опишем зова за помощ, отправен от председателя на Българската православна общност в Чехия Силвия Кръстева до Президентството, Министерския съвет и още редица държавни институции у нас. Проблемът ѝ не е здравословен, тя е финансово осигурена, но иска да продължи своята мисия да работи в интерес и полза на българите в Чехия. За целта обаче се нуждае от помощ за запазване на сградата, осигурена от българската държава за нуждите на българската общност в Прага. Подобни Български домове има в още няколко града в страната, но този в чешката столица се използва от седем български сдружения, които, макар да развиват различна дейност, работят в добър синхрон помежду си, обяснява г-жа Кръстева. Близка приятелка на Силвия, Ели Мандаджиева – бивш главен редактор на българското списание „Роден глас“, уточнява:
Защо обаче бъдещата дейност и развитие на българското средище в Прага са поставени на карта?
„Почти 10 години водим борба за запазването на Българския дом – обяснява Силвия Кръстева. – От шест години българското МВнР води дело срещу нас в съда в Чехия, за да ни накарат да го освободим. Това, че ние се занимаваме с културна дейност е ясно и личи от нашите отчетни доклади, които предаваме към чешкото правителство, изпратили сме такива и в България.“
В писмото ѝ до държавните институции у нас, Кръстева пише, че „дейностите, които българските сдружения извършват, са финансирани от грантове и програми и средствата са свързани само с даден проект и програма. А когато имате минимални средства, без безплатна материална база и подкрепа на българските институции, много трудно можете, независимо от силното чувство за национална принадлежност, да правите каквато и да е култура“.
Въпреки това, Министерство на външните работи остава непреклонно и настоява всички български сдружения в чешката столица, които обитават сградата, да я освободят, тъй като нямат правно основание и валиден договор за настаняване. Позицията им в тази връзка е принципна и не се влияе от промените, които настъпват в управлението на Република България.
Предложение да премести дейността си в друга сграда, Силвия Кръстева вече е получила от чешкото правителство. „Новите помещения в т.нар. Дом на малцинствата в Прага са крайно недостатъчни за всички български сдружения“ – обяснява Ели и допълва:
„Въпросът е, защо е нужно да правим това, след като разполагаме с цяла сграда, ползвана до момента, предназначена за нашата дейност. Другият ми въпрос е, каква ще е съдбата на този дом, когато го напуснем? Ще го купи някой за символична сума и ще го превърне, например, в хотел, тъй като се намира в центъра на Прага? Нека разделим на две възможните решения на този казус. Да си ги представим върху една везна. От едната страна е един дом, който да служи на всички български сдружения, а от другата, е интересът на някой инвеститор, който ще го купи и превърне в хотел. Изборът между двете трябва да направи българското правителство. Нека видим какво ще реши.“
Българската православна общност в Чехия настоява и за създаването на комисия, която да управлява Българските домове в страната. В нея, според тях, трябва да участват представители от българското посолство в Прага, на съответната държавна институция, която е свързана с българите зад граница /ДАБЧ или комисията за българите в чужбина в НС/, както и председателите на българските сдружения в Чехия. Подобен субект трябва да гарантира сигурност за тяхната дейност, както и защита от заграбване.
„Ние не искаме сградите да бъдат предавани на дадена организация, защото от 2015 г. в Чехия има закон, който позволява на трима души да се съберат и да решат, че сградата вече ще работи само за едно от сдруженията. По подобен начин в момента е затворен Българският дом в Млада Болеслав. Там един от българските клубове е взел решение да използва сградата, но да не допуска останалите сънародници в нея“, казва Силвия Кръстева.
Снимки: личен архив
Будител – човек, който със своите действия, идеи или творчество пробужда духа на народа, съхранява и разпространява националното самосъзнание, култура и образование. В Българската история това понятие се свързва най-често с периода на Възраждането..
Българското национално малцинство в Албания е едно от най-големите в страната, сочат данните от последното официално преброяване на населението там. Като българи са се декларирали 7057 лица, за сравнение – като гърци са се определили 23 хиляди,..
На централно място в Музея на индустрията в Чикаго е поставено коледно дърво с българска украса. За пета поредна година сънародници от Ветровития град изработиха пищната украса на българската елха с над 30 хиляди цветни лампички и стотици орнаменти...
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..