История от живота на сънародниците ни зад граница, белязана от болката заради неоценения труд и надеждата за справедливост. Така накратко може да опишем зова за помощ, отправен от председателя на Българската православна общност в Чехия Силвия Кръстева до Президентството, Министерския съвет и още редица държавни институции у нас. Проблемът ѝ не е здравословен, тя е финансово осигурена, но иска да продължи своята мисия да работи в интерес и полза на българите в Чехия. За целта обаче се нуждае от помощ за запазване на сградата, осигурена от българската държава за нуждите на българската общност в Прага. Подобни Български домове има в още няколко града в страната, но този в чешката столица се използва от седем български сдружения, които, макар да развиват различна дейност, работят в добър синхрон помежду си, обяснява г-жа Кръстева. Близка приятелка на Силвия, Ели Мандаджиева – бивш главен редактор на българското списание „Роден глас“, уточнява:
Защо обаче бъдещата дейност и развитие на българското средище в Прага са поставени на карта?
„Почти 10 години водим борба за запазването на Българския дом – обяснява Силвия Кръстева. – От шест години българското МВнР води дело срещу нас в съда в Чехия, за да ни накарат да го освободим. Това, че ние се занимаваме с културна дейност е ясно и личи от нашите отчетни доклади, които предаваме към чешкото правителство, изпратили сме такива и в България.“
В писмото ѝ до държавните институции у нас, Кръстева пише, че „дейностите, които българските сдружения извършват, са финансирани от грантове и програми и средствата са свързани само с даден проект и програма. А когато имате минимални средства, без безплатна материална база и подкрепа на българските институции, много трудно можете, независимо от силното чувство за национална принадлежност, да правите каквато и да е култура“.
Въпреки това, Министерство на външните работи остава непреклонно и настоява всички български сдружения в чешката столица, които обитават сградата, да я освободят, тъй като нямат правно основание и валиден договор за настаняване. Позицията им в тази връзка е принципна и не се влияе от промените, които настъпват в управлението на Република България.
Предложение да премести дейността си в друга сграда, Силвия Кръстева вече е получила от чешкото правителство. „Новите помещения в т.нар. Дом на малцинствата в Прага са крайно недостатъчни за всички български сдружения“ – обяснява Ели и допълва:
„Въпросът е, защо е нужно да правим това, след като разполагаме с цяла сграда, ползвана до момента, предназначена за нашата дейност. Другият ми въпрос е, каква ще е съдбата на този дом, когато го напуснем? Ще го купи някой за символична сума и ще го превърне, например, в хотел, тъй като се намира в центъра на Прага? Нека разделим на две възможните решения на този казус. Да си ги представим върху една везна. От едната страна е един дом, който да служи на всички български сдружения, а от другата, е интересът на някой инвеститор, който ще го купи и превърне в хотел. Изборът между двете трябва да направи българското правителство. Нека видим какво ще реши.“
Българската православна общност в Чехия настоява и за създаването на комисия, която да управлява Българските домове в страната. В нея, според тях, трябва да участват представители от българското посолство в Прага, на съответната държавна институция, която е свързана с българите зад граница /ДАБЧ или комисията за българите в чужбина в НС/, както и председателите на българските сдружения в Чехия. Подобен субект трябва да гарантира сигурност за тяхната дейност, както и защита от заграбване.
„Ние не искаме сградите да бъдат предавани на дадена организация, защото от 2015 г. в Чехия има закон, който позволява на трима души да се съберат и да решат, че сградата вече ще работи само за едно от сдруженията. По подобен начин в момента е затворен Българският дом в Млада Болеслав. Там един от българските клубове е взел решение да използва сградата, но да не допуска останалите сънародници в нея“, казва Силвия Кръстева.
Снимки: личен архив
Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така и днес. До приключването на войната в Украйна е невъзможно да бъде направен адекватен анализ на..
С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната ни пред света, започна един нетрадиционен обществен форум, който демонстрира постиженията на една..
По информация на Генералното консулство на България във Валенсия към момента няма данни за загинали или пострадали български граждани , съобщиха за БНР от пресцентъра на МВнР. Не са постъпвали и сигнали от бедстващи наши сънародници...
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..