85% от българите зад граница определят себе си като дарители. Това е един от изводите от първото по рода си изследване на дарителските нагласи сред сънародниците ни в чужбина, проведено от Фондация BCause - българския представител в международната мрежа CAF International. Данните бяха представени по повод Световния дарителски симпозиум, чието издание на 9 ноември постави на фокус България.

Проучването на дарителските нагласи е направено през септември и октомври чрез количествена онлайн анкета, попълнена от 244-ма активни наши сънародници зад граница и 32 задълбочени интервюта. 

Трите държави, в които живеят най-много от анкетираните в запитването, са характерни с наличието на сериозна по численост българска диаспора - Великобритания, Германия и САЩ. 

„Имаме участници и от Япония, от Латинска Америка, от други азиатски страни. Що се отнася до Европа, тя е представена почти изчерпателно“ - поясни Стоян Михайлов от фирмата, провела допитването.

„Няколко са изключително интересните изводи, които можем да направим. На първо място, това е делът на българите в чужбина, които определят себе си като дарители - те са 85%. Това е много висок процент и се явява два пъти повече от регистрираното през 2019-а като дял даряващи хора в България – каза Михайлов. – Второто много важно нещо според мен е, че българите зад граница имат много по-висок потенциал и като средства, и като време, които да отделят за благотворителност. Един от резултатите ни е, че доброволците в чужбина, които са заявили, че даряват време за различни каузи, отделят средно по 20 дни годишно. Средната сума на дарение от един човек е 300 евро.“

Висок се оказва делът на хората, които даряват в България – 72%, но само малко от тях се ограничават единствено до български каузи. Голяма част от запитаните даряват и в страната където живеят, и в България, пояснява Михайлов: „¼ анкетираните даряват само за каузи в родината си и можем да ги определим като патриоти“. Немалко българи зад граница даряват средства и за трети страни, които не са свързани с тяхното местоживеене. „И това е нещо необичано за нас, защото българите в страната ни са свикнали да даряват само на каузи в родината си“, отбелязва на Стоян Михайлов.

Проучването показва и влиянието на средата върху формирането на дарителско поведение. Там където „всички хора даряват“ и децата се възпитават на тези ценности още от училище, много по-лесно приемат това за норма на поведение.

Според фондация BCause проучването показва, че българите в чужбина даряват преди всичко по емоционални подбуди и за тях е важно прозрачното отчитане на постигнатите резултати на каузата, в която са се включили.

„Както и в България, така и зад граница, българите подкрепят най-вече апелите за помощ на болни хора. 49% са заявили, че даряват средства в подобни кампании – обяснява Елица Баракова, изпълнителен директор на Фондация „BCause“.

На следващо място - 36%, са тези, които даряват към организации, в които членуват или познават отдавна. 

И всъщност те показват устойчивата тенденция, че колкото повече познаваш една благотворителна организация, толкова за по-дълго време се свързваш с нея. 

Тук не говорим за дарителство, което може да се случи спонтанно като в ситуацията с Covid-19 – изведнъж много хора да участват, но еднократно. 

Става дума за стратегическо дарителство, което се повтаря често и се прави от осъзнати подбуди. Именно там ни превъзхождат дарителите зад граница и те даряват основно на организациите, които удовлетворяват тази тяхна нужда да даряват в най-различни области - екологична, социална, културна, правозащитна – област, която е почти непозната за дарителите в България.“

Доверието и сигурността са изключително важен елемент при дарителството. По думите на Баракова обаче, няма достатъчно добра комуникация на български каузи и на добре работещи надеждни организации, с които да се свърже тази образована в условията на чуждите общества дарителска активност. Сред най-разпознаваемите организации българите по света споменават „Майко мила/Оле мале“, британската „Ангели за България“ и Български червен кръст.

Друг проблем, който отчита проучването, е липсата на лесен начин за данъчни облекчения при подкрепа на българска кауза, които българите в чужбина да ползват в държавата, където живеят. Даряването през граница все още не е нито лесно, нито евтино, заради транзакционните и валутни банкови такси. 

И нека не забравяме, че Covid-кризата направи българите у нас много по-щедри, но отчетеното повишаване на дарителската активност се дължи и на българите в чужбина.

„Във всяка една кампания между 15% и 20% от постъпилите дарения са направени от хора извън страната. Българите зад граница си търсят каузи и Covid-ситуацията беше една такава глобална кауза. Но се надяваме тези дарители да са изградили и по-дългосрочни връзки с организациите и да останат в помощ на България и след пандемията.“