85% от българите зад граница определят себе си като дарители. Това е един от изводите от първото по рода си изследване на дарителските нагласи сред сънародниците ни в чужбина, проведено от Фондация BCause - българския представител в международната мрежа CAF International. Данните бяха представени по повод Световния дарителски симпозиум, чието издание на 9 ноември постави на фокус България.
Проучването на дарителските нагласи е направено през септември и октомври чрез количествена онлайн анкета, попълнена от 244-ма активни наши сънародници зад граница и 32 задълбочени интервюта.
Трите държави, в които живеят най-много от анкетираните в запитването, са характерни с наличието на сериозна по численост българска диаспора - Великобритания, Германия и САЩ.
„Имаме участници и от Япония, от Латинска Америка, от други азиатски страни. Що се отнася до Европа, тя е представена почти изчерпателно“ - поясни Стоян Михайлов от фирмата, провела допитването.
„Няколко са изключително интересните изводи, които можем да направим. На първо място, това е делът на българите в чужбина, които определят себе си като дарители - те са 85%. Това е много висок процент и се явява два пъти повече от регистрираното през 2019-а като дял даряващи хора в България – каза Михайлов. – Второто много важно нещо според мен е, че българите зад граница имат много по-висок потенциал и като средства, и като време, които да отделят за благотворителност. Един от резултатите ни е, че доброволците в чужбина, които са заявили, че даряват време за различни каузи, отделят средно по 20 дни годишно. Средната сума на дарение от един човек е 300 евро.“
Висок се оказва делът на хората, които даряват в България – 72%, но само малко от тях се ограничават единствено до български каузи. Голяма част от запитаните даряват и в страната където живеят, и в България, пояснява Михайлов: „¼ анкетираните даряват само за каузи в родината си и можем да ги определим като патриоти“. Немалко българи зад граница даряват средства и за трети страни, които не са свързани с тяхното местоживеене. „И това е нещо необичано за нас, защото българите в страната ни са свикнали да даряват само на каузи в родината си“, отбелязва на Стоян Михайлов.
Проучването показва и влиянието на средата върху формирането на дарителско поведение. Там където „всички хора даряват“ и децата се възпитават на тези ценности още от училище, много по-лесно приемат това за норма на поведение.
Според фондация BCause проучването показва, че българите в чужбина даряват преди всичко по емоционални подбуди и за тях е важно прозрачното отчитане на постигнатите резултати на каузата, в която са се включили.
„Както и в България, така и зад граница, българите подкрепят най-вече апелите за помощ на болни хора. 49% са заявили, че даряват средства в подобни кампании – обяснява Елица Баракова, изпълнителен директор на Фондация „BCause“.
На следващо място - 36%, са тези, които даряват към организации, в които членуват или познават отдавна.
И всъщност те показват устойчивата тенденция, че колкото повече познаваш една благотворителна организация, толкова за по-дълго време се свързваш с нея.
Тук не говорим за дарителство, което може да се случи спонтанно като в ситуацията с Covid-19 – изведнъж много хора да участват, но еднократно.
Става дума за стратегическо дарителство, което се повтаря често и се прави от осъзнати подбуди. Именно там ни превъзхождат дарителите зад граница и те даряват основно на организациите, които удовлетворяват тази тяхна нужда да даряват в най-различни области - екологична, социална, културна, правозащитна – област, която е почти непозната за дарителите в България.“
Доверието и сигурността са изключително важен елемент при дарителството. По думите на Баракова обаче, няма достатъчно добра комуникация на български каузи и на добре работещи надеждни организации, с които да се свърже тази образована в условията на чуждите общества дарителска активност. Сред най-разпознаваемите организации българите по света споменават „Майко мила/Оле мале“, британската „Ангели за България“ и Български червен кръст.
Друг проблем, който отчита проучването, е липсата на лесен начин за данъчни облекчения при подкрепа на българска кауза, които българите в чужбина да ползват в държавата, където живеят. Даряването през граница все още не е нито лесно, нито евтино, заради транзакционните и валутни банкови такси.
И нека не забравяме, че Covid-кризата направи българите у нас много по-щедри, но отчетеното повишаване на дарителската активност се дължи и на българите в чужбина.
„Във всяка една кампания между 15% и 20% от постъпилите дарения са направени от хора извън страната. Българите зад граница си търсят каузи и Covid-ситуацията беше една такава глобална кауза. Но се надяваме тези дарители да са изградили и по-дългосрочни връзки с организациите и да останат в помощ на България и след пандемията.“
Снимки: @BCause.bgБлизо 2/3 от българите са заявили, че са били щастливи през 2024 г. Отрицателно отговарят 26%, в традиционното за края на годината проучване на "Тренд", поръчано от в-к „24 часа“. Личният живот, семейството, социалният кръг и работата са основни..
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...
Българските държавни железници организират празнично пътуване за любителите на железопътния транспорт. Коледен влак с парен локомотив и шест празнично украсени вагона ще се движи на 21 декември по маршрута Горна Оряховица – Плевен – Горна..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа..
Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл,..
Най-важното е да се състави правителство, каза пред БНР председателят на парламента доц. Наталия Киселова. Ако има разговори за правителство, ще има и..