Колко ли още талантливи личности, дръзнали да съизмерят себе си в елитарната среда на утвърдени с векове култури и да вградят в тях своя камък, ще изплуват от затрупаното с невежеството и жестокостта на един човеконенавистен режим минало? Художникът Георги Велчев – определян днес като европейски артист и новатор за българското изкуство, е само поредният сред тях.
Роденият преди 130 г. творец дочаква дълго отлаганата си реабилитация благодарение на изкуствоведа Румен Серафимов, който се заема да проучи и възстанови изоставения музей в родния му варненски дом. И пред очите на изследователя се появяват неподозирани свидетелства за един вълнуващ, изстрадан и силно креативен живот, както се изразява самият той.
Георги Велчев произхожда от жеравненски род. След като родителите му се преселват в морската столица, баща му отваря първата книжарница в града. Още като ученик бъдещият художник посещава Ермитажа и Третяковската галерия и това, според собствените му думи, предопределя избора му на житейски път. Двама големи живописци – Иван Мърквичка и Стефан Иванов, пък поставят академичните основи в дейността му на творец. Георги Велчев принадлежи на поколението художници като Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, които в първите десетилетия на ХХ век се противопоставят на традиционния реализъм, опитвайки да внесат енергия от европейския модернизъм. Затова и през 1920 г. той заминава за Париж.
Едва ли има друг български художник, който да е пътешествал през повече страни и континенти, убеден е изкуствоведът. В Германия Георги Велчев е поканен от Хайнрих Фогелер да се присъедини към знаменитата му артистична колония във Ворпсведе и за кратко става част от значими културни процеси. А в Ню Йорк прекарва цели осем години, където прави самостоятелни изложби и участва в групови експозиции. Икономическата криза в САЩ обаче го подтиква през 1932 г. да се завърне в родината. Така в дългия си път към бащиния дом той посещава редица страни, сред които Австралия и Китай, успява да представи и две изложби – едната в Париж, а другата в Лондон. За съжаление, на един от корабите изчезват два куфара, пълни с негови творби.
На родна земя Георги Велчев пътува в села и градчета, рисува изключително много, представя големи изложби, творбите му се търсят, включително в царския двор.
„Обогатен от познанието за огромното културно пространство на света, с особена, тъжна аристократичност, той съзерцава чрез изкуството си живота на малкия български свят”, казва Румен Серафимов. В този негов микросвят особено място намира морето със своите светли и тъмни, бурни и спокойни лица, срещата на вълните със самотния скалист бряг.
След 9 септември 1944 г. новият режим го бележи с клеймото на интелигентния и свободен човек, живял на Запад.
„Той започва да изпитва психологически репресии – продължава разказа си изкуствоведът. – Не му се откупуват работи, след 1946 г. не прави повече изложби. Въпреки това не спира да работи. Неговото изкуство се променя, последните му творби са много мрачни, много наситени с горчивина и с тежки емоционални състояния.”
В последните си години (той си отива през 1955г.) Георги Велчев помръква и губи жизнения си дух, макар творческата самота и неудовлетвореността да го съпътстват през целия му живот. Художникът “обезлюдява” своите картини – те нямат нужда от човешкото присъствие.
“В картините му се усеща едно самотно тайнство – казва още Румен Серафимов. – Той носи в себе си самотата на високоинтелигентен и чувствителен човек, който остава сам през целия си живот. В своето пътешестване той иска да избяга от някаква своя неудовлетвореност, да преодолее някаква липса в чувствата и страстите, търсейки високи изживявания, срещи, общуване. Така остава усещането за духовния човек, който се стреми към красотата, към много по-високи измерения на живота и макар и в други общества, има щастието да ги срещне.”
Снимки: Галерия и къща-музей „Георги Велчев“
Във Варна филмът "Триумф" на режисьорския тандем Петър Вълчанов и Кристина Грозева спечели голямата награда за пълнометражен филм на 42-ия фестивал на българското кино "Златната роза". Лентата получи и наградата за сценарий, написан от двамата..
След 17 успешни дати в Европа, популярният литературен формат "Пощенска кутия за приказки" продължава своето европейско турне с още 11 локации. То представя репертоар от нови и любими на публиката текстове, писани специално за сънародниците ни..
САЩ инвестират 240 000 долара във варненския културен център ReBonkers чрез Посланическия фонд за опазване на културното наследство (AFCP). Това обявиха от посолството на САЩ в София. Варна е най-големият бенефициент по проект на AFCP в Европа..
След 17 успешни дати в Европа, популярният литературен формат "Пощенска кутия за приказки" продължава своето европейско турне с още 11 локации. То..
САЩ инвестират 240 000 долара във варненския културен център ReBonkers чрез Посланическия фонд за опазване на културното наследство (AFCP). Това..
Във Варна филмът "Триумф" на режисьорския тандем Петър Вълчанов и Кристина Грозева спечели голямата награда за пълнометражен филм на 42-ия фестивал..