Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Георги Велчев – забравеният майстор на морския пейзаж

10
Снимка: Галерия и къща-музей „Георги Велчев“

Колко ли още талантливи личности, дръзнали да съизмерят себе си в елитарната среда на утвърдени с векове култури и да вградят в тях своя камък, ще изплуват от затрупаното с невежеството и жестокостта на един човеконенавистен режим минало? Художникът Георги Велчев – определян днес като европейски артист и новатор за българското изкуство, е само поредният сред тях.

Роденият преди 130 г. творец дочаква дълго отлаганата си реабилитация благодарение на изкуствоведа Румен Серафимов, който се заема да проучи и възстанови изоставения музей в родния му варненски дом. И пред очите на изследователя се появяват неподозирани свидетелства за един вълнуващ, изстрадан и силно креативен живот, както се изразява самият той.

Георги Велчев произхожда от жеравненски род. След като родителите му се преселват в морската столица, баща му отваря първата книжарница в града. Още като ученик бъдещият художник посещава Ермитажа и Третяковската галерия и това, според собствените му думи, предопределя избора му на житейски път. Двама големи живописци – Иван Мърквичка и Стефан Иванов, пък поставят академичните основи в дейността му на творец. Георги Велчев принадлежи на поколението художници като Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, които в първите десетилетия на ХХ век се противопоставят на традиционния реализъм, опитвайки да внесат енергия от европейския модернизъм. Затова и през 1920 г. той заминава за Париж.

Там специализира в ателието на проф. Арман Жан в Академията за изящни изкуства и се влияе от групата на набистите (в превод “староеврейски пророци”) – разказва Румен Серафимов. – Тези изключителни художници създават високоинтелектуално символистично изкуство, изразяващо се в поетично съзерцание на природата и на човешката същност. По време на тригодишния си престой във френската столица Георги Велчев работи в постимпресионистичен, поантилистичен стил, създавайки великолепни пейзажи на красивия парк Монсо, на Булонския лес, на части от Париж.”

Едва ли има друг български художник, който да е пътешествал през повече страни и континенти, убеден е изкуствоведът. В Германия Георги Велчев е поканен от Хайнрих Фогелер да се присъедини към знаменитата му артистична колония във Ворпсведе и за кратко става част от значими културни процеси. А в Ню Йорк прекарва цели осем години, където прави самостоятелни изложби и участва в групови експозиции. Икономическата криза в САЩ обаче го подтиква през 1932 г. да се завърне в родината. Така в дългия си път към бащиния дом той посещава редица страни, сред които Австралия и Китай, успява да представи и две изложби – едната в Париж, а другата в Лондон. За съжаление, на един от корабите изчезват два куфара, пълни с негови творби.

На родна земя Георги Велчев пътува в села и градчета, рисува изключително много, представя големи изложби, творбите му се търсят, включително в царския двор.

Обогатен от познанието за огромното културно пространство на света, с особена, тъжна аристократичност, той съзерцава чрез изкуството си живота на малкия български свят”, казва Румен Серафимов. В този негов микросвят особено място намира морето със своите светли и тъмни, бурни и спокойни лица, срещата на вълните със самотния скалист бряг.

След 9 септември 1944 г. новият режим го бележи с клеймото на интелигентния и свободен човек, живял на Запад.

Той започва да изпитва психологически репресии – продължава разказа си изкуствоведът. – Не му се откупуват работи, след 1946 г. не прави повече изложби. Въпреки това не спира да работи. Неговото изкуство се променя, последните му творби са много мрачни, много наситени с горчивина и с тежки емоционални състояния.”

В последните си години (той си отива през 1955г.) Георги Велчев помръква и губи жизнения си дух, макар творческата самота и неудовлетвореността да го съпътстват през целия му живот. Художникът “обезлюдява” своите картини – те нямат нужда от човешкото присъствие.

В картините му се усеща едно самотно тайнство – казва още Румен Серафимов. – Той носи в себе си самотата на високоинтелигентен и чувствителен човек, който остава сам през целия си живот. В своето пътешестване той иска да избяга от някаква своя неудовлетвореност, да преодолее някаква липса в чувствата и страстите, търсейки високи изживявания, срещи, общуване. Така остава усещането за духовния човек, който се стреми към красотата, към много по-високи измерения на живота и макар и в други общества, има щастието да ги срещне.”

Снимки:  Галерия и къща-музей „Георги Велчев



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Предлагат спектакъла "Хага" на Галин Стоев за европейска награда

Немският театрален журналист Дитер Топ предложи спектакъла "Хага" на Галин Стоев за награждаване от Културен форум Европа за постижения в сферата на културата. Това съобщават от екипа на Международния театрален фестивал "Варненско лято". Пиесата бе..

публикувано на 07.06.24 в 15:16
Център за съвременно изкуство и Библиотека - Бургас

Първият Черноморски международен литературен фестивал се провежда в Бургас

Бургас става домакин на първия Черноморски международен литературен фестивал. От днес до 9 юни ще има четения и професионални срещи с участието на над 50 писатели, преводачи, издатели, литературни агенти от Турция, Грузия, Украйна, Румъния и..

публикувано на 06.06.24 в 08:50

Среща с обичаните български поети Маргарита Петкова и Добромир Банев в Берлин

  Маргарита Петкова и Добромир Банев ще гостуват днес, 6 юни, в Българския културен институт в Берлин. Техните книги ще бъдат представени от изкуствоведа Ирина Канушева.  “Единственият български поетичен тандем, който второ десетилетие държи..

публикувано на 06.06.24 в 07:15