Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Георги Велчев – забравеният майстор на морския пейзаж

10
Снимка: Галерия и къща-музей „Георги Велчев“

Колко ли още талантливи личности, дръзнали да съизмерят себе си в елитарната среда на утвърдени с векове култури и да вградят в тях своя камък, ще изплуват от затрупаното с невежеството и жестокостта на един човеконенавистен режим минало? Художникът Георги Велчев – определян днес като европейски артист и новатор за българското изкуство, е само поредният сред тях.

Роденият преди 130 г. творец дочаква дълго отлаганата си реабилитация благодарение на изкуствоведа Румен Серафимов, който се заема да проучи и възстанови изоставения музей в родния му варненски дом. И пред очите на изследователя се появяват неподозирани свидетелства за един вълнуващ, изстрадан и силно креативен живот, както се изразява самият той.

Георги Велчев произхожда от жеравненски род. След като родителите му се преселват в морската столица, баща му отваря първата книжарница в града. Още като ученик бъдещият художник посещава Ермитажа и Третяковската галерия и това, според собствените му думи, предопределя избора му на житейски път. Двама големи живописци – Иван Мърквичка и Стефан Иванов, пък поставят академичните основи в дейността му на творец. Георги Велчев принадлежи на поколението художници като Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, които в първите десетилетия на ХХ век се противопоставят на традиционния реализъм, опитвайки да внесат енергия от европейския модернизъм. Затова и през 1920 г. той заминава за Париж.

Там специализира в ателието на проф. Арман Жан в Академията за изящни изкуства и се влияе от групата на набистите (в превод “староеврейски пророци”) – разказва Румен Серафимов. – Тези изключителни художници създават високоинтелектуално символистично изкуство, изразяващо се в поетично съзерцание на природата и на човешката същност. По време на тригодишния си престой във френската столица Георги Велчев работи в постимпресионистичен, поантилистичен стил, създавайки великолепни пейзажи на красивия парк Монсо, на Булонския лес, на части от Париж.”

Едва ли има друг български художник, който да е пътешествал през повече страни и континенти, убеден е изкуствоведът. В Германия Георги Велчев е поканен от Хайнрих Фогелер да се присъедини към знаменитата му артистична колония във Ворпсведе и за кратко става част от значими културни процеси. А в Ню Йорк прекарва цели осем години, където прави самостоятелни изложби и участва в групови експозиции. Икономическата криза в САЩ обаче го подтиква през 1932 г. да се завърне в родината. Така в дългия си път към бащиния дом той посещава редица страни, сред които Австралия и Китай, успява да представи и две изложби – едната в Париж, а другата в Лондон. За съжаление, на един от корабите изчезват два куфара, пълни с негови творби.

На родна земя Георги Велчев пътува в села и градчета, рисува изключително много, представя големи изложби, творбите му се търсят, включително в царския двор.

Обогатен от познанието за огромното културно пространство на света, с особена, тъжна аристократичност, той съзерцава чрез изкуството си живота на малкия български свят”, казва Румен Серафимов. В този негов микросвят особено място намира морето със своите светли и тъмни, бурни и спокойни лица, срещата на вълните със самотния скалист бряг.

След 9 септември 1944 г. новият режим го бележи с клеймото на интелигентния и свободен човек, живял на Запад.

Той започва да изпитва психологически репресии – продължава разказа си изкуствоведът. – Не му се откупуват работи, след 1946 г. не прави повече изложби. Въпреки това не спира да работи. Неговото изкуство се променя, последните му творби са много мрачни, много наситени с горчивина и с тежки емоционални състояния.”

В последните си години (той си отива през 1955г.) Георги Велчев помръква и губи жизнения си дух, макар творческата самота и неудовлетвореността да го съпътстват през целия му живот. Художникът “обезлюдява” своите картини – те нямат нужда от човешкото присъствие.

В картините му се усеща едно самотно тайнство – казва още Румен Серафимов. – Той носи в себе си самотата на високоинтелигентен и чувствителен човек, който остава сам през целия си живот. В своето пътешестване той иска да избяга от някаква своя неудовлетвореност, да преодолее някаква липса в чувствата и страстите, търсейки високи изживявания, срещи, общуване. Така остава усещането за духовния човек, който се стреми към красотата, към много по-високи измерения на живота и макар и в други общества, има щастието да ги срещне.”

Снимки:  Галерия и къща-музей „Георги Велчев



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Във Велико Търново дефилират участниците в Международния фолклорен фестивал

Близо 340 участници от държави от различни континенти ще излязат на сцената на Летния театър в парка "Марно поле" във Велико Търново, за да представят колорита на своите традиции. Началото е днес, 20 юли, когато по главната улица ще премине традиционното..

публикувано на 20.07.24 в 06:10

Мариус Куркински открива фестивала "София Моно"

Литературата оживява на откритата театрална сцена в парка на Военна академия "Георги С. Раковски" между 17 и 25 юли в рамките на фестивала "София Моно". Тази година програмата се състои предимно от драматизации по литературни творби на бележити автори за..

публикувано на 17.07.24 в 07:10

"Топло фест" 2024 – политаме "Високо във въздуха" с хвърчила, музика и много забавления!

Пространството за изкуство, култура и диалог "Топлоцентрала" в София се готви за грандиозно закриване на своя пети сезон с пето юбилейно издание на емблематичния фестивал "Топло фест".  Под мотото "Високо във въздуха" пъстри хвърчила ще..

публикувано на 13.07.24 в 08:05