Спомняте ли си онази народна приказка „Сливи за смет“ от детството, в която един българин, за да реализира житейската си цел, заменя сливи срещу смет, събрана в домовете на неговите съселяни?

Подобна е и идеята на една от най-успешните кампании, която от 4 години твори чудеса в България. Нарича се „Капачки за бъдеще“, защото срещу изхвърляния от нас пластмасов боклук – в случая капачки, кампанията помага на страдащото от хроничен недоимък здравеопазване. И понеже със стотинките от капачки няма как помощта да стигне за всички болници, организаторите на кампанията я насочват към най-малките, които носят надежда за цялата ни нацията.

Целта е „да няма болница, в която най-новият кувьоз да е от миналия век“ – казват организаторите на кампанията и са щастливи, че с много труд и повсеместни кампании са успели да „пенсионират“ кувьозите от 80-те години на м.в., с които няма как да дойде на бял свят едно по-щастливо бъдеще. „Но това трябва да е отговорност изцяло на управляващите държавата в последните десетилетия“ – отбелязват хората-двигател на благотворителната инициатива.

Кампанията обаче има и своите самоуверени критици, които пишат в социалните мрежи: „това с кувьозите е голяма глупост, за какво са ни те, като няма лекари в България?” Това е факт – България има недостиг на медицински кадри и той ще става все по-сериозен, за съжаление, но с парите на „Капачките“ не се оборудват нови болници, а просто се подменя неработеща техника, отговарят инициаторите на кампанията.

Благодарение на всеки, който помага на „Капачки за Бъдеще” в 36 болници лекарите в неонаталните отделения вече работят с поне малко по-модерна и адекватна за нашето време апаратура. Освен думи на благодарност в очите на медиците неведнъж е имало издайнически сълзи от радост, че са дочакали така нужната техника. „Като няма достатъчно лекари в България, означава ли, че трябва да оставим тези, които са избрали да останат и да се борят за здравето на българските деца, да продължават да работят с допотопна техника?“ – казват от екипа на „Капачки за бъдеще“. И си спомнят видяното в малки градове като Мадан и Велинград, където честа практика било да транспортират недоносените бебета, увити в одеяло и гушнати от някоя акушерка на задната седалка в стар автомобил. Така отнасяли новия живот до друг град, където още имало работещ кувьоз. За щастие кампанията с пластмаса за рециклиране успя да промени поне тази картина. „Резултатите, които ние постигнахме през последните 4 години, са повече от мотивиращи“ – казва „моторът“ на инициативата Лазар Радков:

„Само първите две години ние успяхме да подновим всички стари и неработещи кувьози в България – в 22 болници. Поставихме си за цел от началото на 2020г. да няма нито една болница, в която кувьозът да е от миналия век. Успяхме да го постигнем. През 2020 г. помогнахме на още 14 болници в 14 града за нова апаратура в родилните отделения.

В края на 2020 г. обявихме, че започваме кампания за закупуване на детска неонатална линейка. Оказа се, че в държавната „Бърза помощ“ няма нито една подобна кола. Октомври месец т.г. дарихме първата детска линейка в Пловдив и тя вече обслужва Пловдивска, Пазарджишка, Хасковска и Смолянска област. Инвестицията в нея е 200 хил. лв. В София има две, но те са закупени със средства на други благотворителни инициативи. Следващата ни цел е да осигурим още две – за Северна България, предстои да проучим как стоят нещата и в останалата част от страната. Принципът е, че една линейка трябва да обслужва между 4 и 6 области.“

„Капачки за бъдеще“ има и още една безспорна заслуга, благодарение на събраните капачки, младите българи започнали да си дават сметка, колко много пластмаса отива в боклука. Освен че събират всяка капачка като ценно съкровище, много хора правят усилия за ограничаване потреблението на пластмаса. Българите зад граница също се включват в кампанията, като носят торби с капачки, прибирайки се в родината.

Диана Георгиева, която живее във Франция казва, че избягва да купува храна в пластмасови опаковки.

„Впечатлена съм как на места в България има сборни пунктове за капачки. Като си идвам в родината, а и тук във Франция, не купуваме бутилки от пластмаса. Даже синът ми наскоро ме питаше събраните капачки за какво ги използват. Може би децата не знаят, че това е материал, който може да се използва няколко пъти след рециклиране. Тук в нашето училище различни асоциации правят подобни кампании, а парите отиват за подпомагане на деца с проблеми. А иначе е хубаво, че има инициативи, които обединяват хората, но в същото време те не трябва да ги подтикват да използват още повече пластмасата.“

Снимки: Facebook/kapachkizabudeshte