Възможно ли е в началото на 2022 година да попаднете в компанията на исторически личности като княз Александър Батенберг, българския революционер Панайот Волов и големия майстор строител Колю Фичето? Отговорът е положителен, при това не говорим за виртуално пространство, а за български град, пропит с велика история, който ни предлага тази възможност.
Новоизграденият Арт център в град Бяла е един от първите у нас, който представя музейна експозиция с шест восъчни фигури на известни личности, свързани с миналото на града. Центърът включва още читалищен салон, арт кафе и 3D киносалон, а две трети от средствата за изграждането му са събрани от местните жители чрез организиране на благотворителни базари и концерти. „Цялото местно население подкрепи идеята за изграждането на подобно културно пространство“ казва кметът на Бяла Димитър Славов. За БНР той разказа как общината е откупила самата сграда – „порутена, уникално съсипана, обругана, навремето най-хубавата детска градина“ и решили да я превърнат в средище за хората, което да обединява минало, настояще и бъдеще.
„Всичко тръгва от богатата история на Бяла. Ако извадим този отрязък – от началото на строежа на моста на Фичето през1865 г. до 1878-а, за 12-13 години са се случили толкова събития! Мостът, с всички архитектурни елементи в него, мнозина определят като част от началото на периода на Възраждането. Най-ценното, което предлагаме на посетителите са восъчните национални фигури, свързани с Бяла, познати за всички“, казва Димитър Славов.
Музейната експозиция включва шест портретни пластични фигури. Една от тях е на руската баронеса Юлия Вревская, включила се като доброволка по време на Руско-турската война от 1877-1878 година и загинала именно в град Бяла. Нейното име носи местната болница, тъй като тя самата е била медицинска сестра по време на военните действия. Писателят Виктор Юго казва, че Юлия Вревская е „Розата на Русия, откъсната на българска земя“. Разбира се, присъстват фигурите на майстор Колю Фичето, изградил моста край града, на руския император Александър II, на революционера Панайот Волов и на княз Александър Батенберг, който на 20-годишна възраст получава в Бяла първия си орден от руския император Александър II. Шестата фигура е на поета Петко Рачов Славейков, който едва 18-годишен започва да преподава в училището на Бяла.
И ако в съзнанието ви веднага изниква аналогия с прочутия музей на „Мадам Тюсо“ в Лондон, то според кмета Димитър Славов восъчните фигури, които сме виждали в чуждите музеи, „не могат да ни докоснат така, както тези, свързани с нашата си, българска история“.
Самите фигури са изработени от търновския скулптор Борис Борисов и екипа му – Константин Кирилов, Деян Тодоров и Галина Христова. Като за всяка от тях са били нужни между два и три месеца.
„Самата тематика ми е много близка. Да се прави портрет на Колю Фичето, на Панайот Волов е истинско предизвикателство. Първоначалната изработка е от глина, след което трябва да се съобрази облеклото, движението на фигурата, състоянието ѝ. Това е предизвикателство за един скулптор – да намери доброто въздействие на фигурата върху публиката“, споделя майсторът Борис Борисов. Най-вълнуваща за него е била работата именно по фигурата на Колю Фичето, който с едната си ръка докосва моста край Бяла. Борисов намира и знак във факта, че самият възрожденски майстор е правил първоначалните си макети именно от восък. А сякаш и всички ние трябва да си припомним и думите на уста Колю Фичето:
„Ама помежду си не градете толкоз дувари, дето да ви делят,
ами повече мостове – да ви събират!“
В залата, където е разположена восъчната експозиция, гостите могат да видят и три документални филма, свързани с историята на град Бяла. Това са „Малката Бяла - столица на Руската империя“, „Беленският мост на Колю Фичето“ и „Ангелът на милосърдието“.
Съставил: Весела Кръстева (по интервюта Ася Пенчева, кор. на БНР в Русе)
Снимки: БГНЕС, Twitter/RusCons_Ruse, byala.bgПремиера на спектакъла „Историята на Вълковото семейство, или преселници“ по романа на Константин Петканов „Преселници", ще се състои тази вечер от 19,30 ч. в читалище „Славянска беседа 1880" (малката сцена на театър "Сълза и смях", ул. Георги С...
Той е художник, но и философ. Обича да разказва истории в цветове, но и да слуша такива в мелодии. Той е Румен Статков и само преди дни, на 17 октомври, представи най-новата си изложба озаглавена "Танц" в галерия "Нирвана" в София. "Това са картини,..
Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български филми: "Мера според мера", "Лачените обувки на незнайния воин", "Аватнаж", "Вилна зона", "Време разделно", "Служебно положение..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..