Динамичният и всепоглъщащ свят на телевизията срещу простия и близък до природната идилия живот. Преди 15 г. нюйоркчанката Кейси Ангелова поставя от двете страни на везните тогавашното си битие и една твърде мъглива и далечна възможност, давайки задача на сърцето си да реши. Днес тя живее в българското село Гюешево и съизмерва мечтите си с хребетите в безкрайния хоризонт.
Докато работата ѝ на телевизионен продуцент в Discovery и VH1 поглъща отреденото за всяко нормално семейство време, Кейси все повече се приближава до авантюрата на своя живот – да се засели в родината на българския си съпруг и да види какво ще произлезе от това.
И след като на място успява да разгадае що е то българската действителност, вписва в автобиографията си професии като фермер, готвач, писател, консултант по устойчиво градинарство, компост майстор, винен ентусиаст. „В Ню Йорк имахме къща и достатъчно пари, но нямахме живот“, синтезира миналото си тя.
„Първоначално имах идеята да работя в киноцентъра в Бояна, заради многото американски филмови проекти – разказва Кейси Ангелова за началото у нас. – И наистина останах там няколко години, но сърцето ми не беше вече в тази работа. В България започнах да стоя по-близо до природата, до храната, до земеделието и малко по малко да променям своята пътека от телевизия и филми към готвене и по-приятни неща.“
Една от щурите идеи, с която се захваща семейство Ангелови, е още в началото да засади 800 лешникови дръвчета за комбинирано отглеждане на трюфели – насред кюстендилския район, където черешите надничат от всеки двор. Тогава местните посрещнали екстравагантното решение с думите: „Вие сте луди“.
Преди две години обаче, след дълго чакане, първите „черни диаманти” се появили във фамилното стопанство. „Всички имат череши, но трюфелите са нашата по-хубава реколта“, отговаря Кейси на някогашните скептици.
„Аз съм американка от Ню Йорк – заявява Кейси Ангелова в отговор на въпрос дали се чувства българка. – През тези 15 г. един или два пъти съм чувала някои хора да казват, че ние, чужденците, сме дошли в тяхната държава. Но в същото време няма проблем, когато децата ми играят в националния отбор по волейбол. Чувствам се част от България, въпреки че нямам паспорт, а и като че ли всички харесват американците. Освен това имам късмет – за разлика от други чужденци не се сблъсквам с расизъм. Много харесвам философията на „Мулти Култи“, тъй като няма значение откъде идваш. В края на деня храната, културата, музиката са лепилото, което ни държи заедно и можем по-добре да разберем хората от Сирия, Афганистан, Ирак. В края на деня е най-вкусно.“
С приятели, на трапеза, с чаша в ръка, сред гледките и аромата на природата. Всъщност да затвори вкусовете от ухаещите поляни в бутилка е поредното начинание на Кейси.
„Идеята е заедно със съпруга ми да приготвяме хубави алкохолни напитки – черешова ракия от Кюстендил и крафт джин – казва тя. – Осоговската и Конявската планина се славят с богато биоразнообразие и билките, набрани в тях, ще бъдат тайната на нашия джин. Така че ако използваме всички хубави неща от българската природа, напитката ни ще има вкуса на нашия район.“
Съставил: Диана Цанкова /по интервю на Ирина Недева от БНР-„Хоризонт“/
Снимки: caseyangelova.com, Facebook /Eating, Gardening & Living in Bulgaria, Кейси Ангелова
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..