Даването на съгласие за започване на преговори за членство на Република Северна Македония в ЕС не трябва да се обвързва със срокове, а с постигане на реални резултати, включително и относно правата на македонските българи. Това беше записано в общата позиция, с която парламентарно представените партии излязоха след 6 часово заседание при държавния глава на Консултативния съвет за национална сигурност.

"Никога не сме отричали и не отричаме правото на гражданите на Република Северна Македония да се определят на база собствено самосъзнание и да пазят своите езици по конституция. България държи на пълното равноправие на македонските българи с останалите части от народи в Република Северна Македония. Политиката на дискриминация на македонските българи, 120 000 души, в последно време ескалира - припомни президентът Румен Радев. - Правата на македонските българи са ключов момент от копенхагенските критерии за членство в ЕС и не могат да бъдат предмет на преговори. Необходими са всеобхватни и ресурно осигурени действия за възстановяване на доверието и активирането на сътрудничеството. От особено значение са проектите, осигуряващи транспортна и дигитална инфраструктура с акцент върху Коридор 8. Това ще даде импулс за преговорния процес", каза още президентът.

Пред БНР проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента коментира, че консенсусът по темата Северна Македония сред българските партии е ключов, преди посещението в Скопие на българската делегация водена от премиера Кирил Петков.

„Това е много важно, тъй като нашите съседи през последните месеци се опитваха да реализират една не особено позитивна тактика - чрез упражняване на натиск, чрез лобиране в някои западноевропейски столици и чрез спонсориране на доста враждебни материали в чуждия печат спрямо България, материали които изопачават българската позиция. Сега трябва да е ясно, че не си струва да разчитат на внасянето на някакво разцепление. Между другото, една част от изявленията на македонските фактори показват, че те или не знаят какво се случва в България, или се опитват да представят нещата така, все едно че има някакви съществени различия, което разбира се не е вярно.“

Журналистът от Скопие Владимир Перев коментира пред БНР, че Кирил Петков отива в Северна Македония да разговаря за неща, за които много отдавна е говорено и не е постигнато досега никакво съгласие.

„Мисля, че една голяма част от македонците са свикнали да вярват, че някой друг ще свърши нашата работа. Ние не сме научени сами да си свършим работата. Някой трябва да ни командва. Голяма част от нас мислят, че американците и англичаните, или ЕС, ще притисне България и тя ще се съгласи, защото винаги е била притискана от руснаците. Москва командваше българите, България беше окупирана държава и тя никога политически не се е развивала самостоятелно.“

Според историка проф. Христо Матанов България, подобно на Гърция, ще преговаря дълго със Скопие за сближаване. Но София е в по-неизгодна позиция спрямо Гърция, защото заради наличната инфраструктура Атина е поддържала през цялото време добри икономически отношения с бившата югославска република. Историкът смята, че премиерът Кирил Петков е длъжен да отиде на посещение в Скопие, за да се отбележи 30-годишнината от признаването на Северна Македония като независима държава, което бе направено в света първо от България. 

„Във всеки случай, рамката, която Консултативният съвет постави, превръща неговото посещение в чисто протоколно. Тъй като аз не вярвам гражданите, или ръководният елит на Северна Македония, да отстъпи веднага от своите позиции и да приеме българската позиция.“

Посещението на българската делегация в Скопие е планирано за 18 януари, но е възможно да бъде отложено. Премиерът Кирил Петков беше карантиниран след Консултативния съвет по национална сигурност, заради заболяване от Covid-19 на председателя на парламента Никола Минчев, който също участва в съвета.

Или иначе казано, засега карантината между Скопие и София остава, но дистанцията съвсем не се дължи на здравната пандемия.

• По дирите на изгубеното време между България и Северна Македония