Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Ванеса Гецева – една българка в дълбоките води на биоинформатиката и изкуствения интелект

Снимка: bioinformatics.ramapo.edu

Как науката на бъдещето обединява знанията, до които достигат учените в отделните ѝ направления, предупреждава, чертае спасителен път, лекува? Пример за подобно единодействие дават биоинформатиката, изчислителната биология и изкуственият интелект в търсенето на възможности за ранно откриване на тумори.

Ванеса Гецева плува свободно в тези свръхконцентрирани на интелект, познания и откривателства води. Вече с бакалавърска степен по компютърни науки и биоинформатика от Ramapo College в Ню Джърси, днес тя е докторант в областта на биологичните науки в Columbia University. Освен това е автор на три научни публикации и носител на над двайсет награди – сред тях президентското отличие “Джон Атанасов” за дебютен пробив в компютърните технологии.

Още от малка много обичах математиката и информационните технологии”, казва Ванеса. В четвърти клас започва да се занимава с програмиране, в осми се запознава със света на научните разработки, а година по-късно открива биоинформатиката. “Фактът, че използваш знанията си по информатика, за да направиш нещо полезно в сферата на биологията, беше много впечатляващо за мен”, добавя тя.

Желанието ѝ някой ден да бъде сред просветените, които се докосват до най-авангардното научно знание, я отвежда в Съединените щати. А колежът в Ню Джърси се оказва мястото, дало учени за американската компания, създател на една от ваксините срещу коронавирус. Докато учи за бакалавър, Ванеса работи по проект в лабораторията на д-р Парамджийт Бага и Скот Фрийс. Там изследва влиянието на определени елементи в ДНК, които не кодират протеини, в механизма за създаването на ДНК разнообразието.

“Тези протеини са с различни клетъчни функции или свойства – пояснява Ванеса Гецева. – Има предимства, но и недостатъци, защото еизчислено, че около 15% от човешките наследствени ракови заболявания са свързани с алтернативни сплайсинг събития. По време на проучването разполагахме с база данни, съдържаща десетки хиляди човешки ДНК секвенции, както и със създадени от нас компютърни програми. Резултатът от всичко това е, че можем да контролираме определени заболявания – наследствени и ракови.”

Последният проект с участието на Ванеса е свързан с разработването на модел за обучение на изкуствен интелект, който да намира тумори или да ги предсказва.

Заедно с Матю Брендъл – един от докторантите в лабораторията, разработихме модел за дълбоко обучение, който изчислява туморната честота в хистологични изображения, открива райони в тях с високо съдържание на тумор – казва младият учен. – Дълбокото обучение (компютърен метод за възпроизвеждане на гъста мрежа от неврони – бел.ред.) в момента навлиза много в сферата на биоинформатиката. За проекта използвахме публично достъпни хистологични изображения и открихме, че нашият модел се справя страхотно със задачата. Той може да бъде приложен директно в медицината.”

Докато се занимава с докторантурата си, Ванеса подава ръка на деветокласничка от родния й град Шумен.

Весела също е програмистка и заедно работим по биоинформационен проект, който се надяваме да представим на научна конференция много скоро – разказва тя. – Аз самата в момента се уча да бъда ментор и съм много щастлива да споделя знанията си с това момиче. За мен това е нещо ново, радвам се, че мога да помагам на мотивирани деца.”

Ванеса Гецева споделя, че много й липсва България. През следващите пет години обаче ще се съсредоточи върху завършването на образованието си в Съединените щати. А след това би искала да работи в някоя от големите фармацевтични компании. “Когато завърша докторантската си степен, може да се прибера в Европа – но кой би могъл да каже какво ще се случи”, казва тя.

Съставил: Диана Цанкова /по интервю по интервю на Добромир Видев, БНР-„Хоризонт“/

Снимки: bioinformatics.ramapo.edu и личен архив


Още от категорията

Розовият трабант на Ина Николова или когато мечтите се сбъдват

Когато човек има мечта, нищо не може да му попречи да я осъществи. На младини Ина Николова мечтае, че някога ще си купи Трабант, ще го боядиса в розово и ще обикаля с него България. 25 години по-късно мечтата ѝ се сбъдва. Където и да се появи,..

публикувано на 10.05.22 в 11:11

Мария Петкова за пътя към корените и свободата в… Първомай

На 1 май ви отвеждаме в Първомай. Най-старият исторически документ, в който се споменава селището е от 1576 година. Днес хората, за които този малък южен български град е дом, са малко над 12 хиляди и имат двоен повод да празнуват – Денят на труда е..

публикувано на 01.05.22 в 10:25

Владислав Димитров за пътя от войната до благодарността към българите

63-ти ден от войната в Украйна. По данни на ООН над 5 милиона украинци са напуснали родината си от началото на военните действия, 94 300 от тях се намират на територията на България, от които над 84 хиляди вече имат статут на временна закрила..

публикувано на 27.04.22 в 10:24