Бюджетът за 2022 година, който се очаква да влезе в сила от месец април, предвижда средствата за политики в областта на образованието и науката да бъдат в размер на 6,4 млрд. лева. От тях за най-старата и авторитетна научна институция у нас – Българската академия на науките, са предвидени 119,860 милиона лева, с които да управлява своите 42 института, издателство, библиотека и научен архив. Разочароващ, унизителен и възмутителен – с тези определения учените от БАН коментират заделения за институцията бюджет. Според тях, настоящата година ще е поредната, в която ще има сериозен дисбаланс между хората на науката във и извън академията.
„Заплатите на учителите през 2022 ще нараснат средно с 12% и ще достигнат 125% от средната работна заплата в страната. И през 2021-а минималната учителска заплата беше по-висока от средна за професор в БАН“ – посочи в интервю за БНР проф. Емануел Мутафов, директор на Института за изследване на изкуствата към Академията.
Професорът е категоричен, че от години липсват целеви средства за издръжка на голяма част от институтите, а с допълнителната субсидия, която получават се осигуряват най-вече средствата за заплати.
„Предложението ни към МОН беше нашият бюджет да се увеличи с минимум 30 милиона лева – посочва Мутафов и допълва: – 28 милиона от тях трябваше да бъдат за увеличаването на заплатите на академичния състав, което е наложително, а останалите 2 300 000 лева да ни помогнат да компенсираме повишението на топло- , електроенергия и вода. Министерството на образованието се съгласи да бъдат поискани средства само за академичния състав и бюджетът да се увеличи с 20 400 000. Това обаче не е било прието от страна на Министерството на финансите.“
В момента средната работна заплата в БАН е 834 лв., за асистент - 946 лв. за професор - 1246 лв. По данни на НСИ, средната заплата в страната е 1543 лв., а за София тя е 2073 лв. Тоест, възнагражденията в БАН възлизат на 55 % от средните за страната. Институционалната подкрепа за Академията е необходима, за да се запази и развие експертизата и потенциала на БАН – убеден е заместник-председателят член кореспондент проф. Стефан Хаджитодоров:
„Ние се подпомагаме финансово и привличаме немалко средства както от европейските програми, така и от фонд „Научни изследвания“ – отбелязва професорът. – Възмутително е обаче, че сме свидетели на изкуственото разделение между учените от Академията и в други институции, извън нея. Силно се надявам да не се стига до ситуацията отпреди 10-12 години, когато пускахме служителите си в неплатен отпуск, за да успеем да се справим в рамките на средствата, с които разполагахме.“
Днес, 7 февруари, в най-старата научна институция в България е свикано общо събрание, на което предстои да бъде решено какви ще бъдат следващите действия на учените в академията, които се заканват да протестират.
Съставил: Йоан КолевСнимки: архив, БГНЕС
Първо издание на Международния театрален фестивал по проекта DoSEL - Драматургия на малките европейски езици, в Кран, Словения, се провежда от 28 март до 2 април. Събитието е част от международната програма на 55-ата Седмица на словенската драма...
В петък, 28 март, отново на много места ще превалява. В следобедните часове ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и валежите ще бъдат придружени с гръмотевици. По-значителни по количество ще бъдат те в централните и северните..
Най-слушаното предаване на регионалната програма на БНР "Радио Кърджали" е програмата на Радио България на турски език, насочена към българските граждани, чиито майчин език е различен от българския. Това показва национално представително..
Началото на Мотосезон 2025 г. в София ще бъде дадено днес от 11:00 часа на площад "Княз Александър I". Мотористите ще преминат през ключови столични..
Български автори и културни дейци представят страната ни на Международния панаир на книгата в Лайпциг. Сред тях са поетът, писател, композитор и..
В брой 44 на предаването слушайте: Българите в Унгария имат не само славно минало, а и стабилно бъдеще - интервю с Габриела Хаджикостова,..