Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Старите български винени лозя са на изчезване

Да имаш лозе, да направиш вино… жива традиция в много райони на България

Малките винопроизводители се нуждаят от специална защита като пазители на родното културно-историческо наследство

Снимка: БГНЕС

Хубавото вино у нас наричали еликсир на живота, а почитта към виното като сакрална напитка, е съществувала далеч преди появата на християнството по днешните български земи. В културата ни съществува и почит към лозата, която въпреки капризите на времето, продължава да дава изобилен плод. Затова растението се възприема като символ на несломимия човешки дух и често го срещаме върху дърворезбата и в картините на старите майстори.

Някои изследвания върху древния бит и култура по нашите земи свидетелстват, че тук са живеели физически много силни хора. Учените смятат, че за това е допринесло хубавото вино, което са приготвяли и са пиели българите без то да бъде разреждано с вода. И до днес виното и хлябът съпътстват тържествената трапеза на българите като храна, която изпълва човека с живот.

За това, че на виното дължим много в исторически план, свидетелства и съхранените и сега винени празници в народния ни календар.

От незапомнени времена 14 февруари /а по нов стил 1 февруари/ е бил празничен за лозарите и винарите. На Трифон Зарезан, както е популярен този ден, с веселие и наздравици стопаните отивали на лозето и символично зарязвали лозята.

През есента, пак с камбанен звън и народно веселие, започвала и беритбата на гроздето. Тези традиции на места и днес са запазени, но също толкова важно е да се съхраняват от изкореняване и забрава старите винени сортове родни лозя, които давали поминък и помогнали за оцеляването на стотици семейства.

„От опита си виждам, че местните винени сортове губят все повече и повече почва у нас – казва Маргарита Левиева, дегустатор в международни конкурси и главен редактор на специализирано издание. Като специалист тя обясни, че тъкмо запазването на семейната традиция да се отглеждат лозя е диктувала начина на живот на предците ни във винопроизводителните райони.

„Тези лозя, в които на декар-два, в двора на хората, са били засадени 10, 15, 20 стари лози от традиционни български сортове грозде, са ценни като недвижимо културно наследство, защото някои от тях може дори да ги няма в колекцията на Института по лозата в Плевен. Те са на по 60 до 100 години и са съпътствали живота на няколко поколения. Съобразно тях семействата са планирали ежедневието си, били са част от културния календар на населените места, където се намират. Да имаш лозе, да направиш вино и да го изнесеш пред своите съграждани – било е голяма чест, за да заявиш кой си, какъв човек си, какъв е характерът ти и т.н. Но преди 50-тина години започнало масово налагане у нас на чужди сортове като Каберне, Шардоне, Траминер и т.н., които са и най-разпространените в момента. Чест прави, че в дворовете на малките винопроизводители са се запазили, както ние ги наричаме – малките лозя. Това доказва колко е застъпено лозарството като културна традиция в България. Ние изследваме и колекционираме такива лозя. Затова решихме да развием и популяризираме темата за дворните лозя като национално културно-историческо наследство на България.“

На истинска почит, според Маргарита Левиева, трябва да бъде трудът на хората, които независимо от изобилието от изби и марки промишлено вино, продължават да произвеждат гроздовия еликсир в домашни условия.
Тя твърди, че въпреки научния подход, който се прилага в процесите по ферментация на индустриалното вино, тъкмо качествата на домашно произведения продукт най-много се доближават по вкус и състав на онова вино, което е давало сила и радост в живота на старите българи.


Съставил: Гергана Манчева /по интервю на Милена Воденичарова, БНР-„Хр. Ботев“/

Снимки: БГНЕС

Още от категорията

Националното изложение на занаятите и изкуствата в Орешак чества половинвековен юбилей

С ретроспективната изложба “Традиция с бъдеще” Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в троянското село Орешак днес отбелязва половинвековния си юбилей. Официален гост на празника е вицепрезидентът Илияна Йотова, която заяви: "..

публикувано на 25.06.22 в 15:20

Първи Фестивал на обредния хляб край Дунава

На 25 юни, сред руините на средновековната крепост Чѐрвен край Русе ще се проведе първият Фестивал на обредния хляб, организиран от Регионалния исторически музей в града. Участниците ще покажат обредни хлябове, които са неизменна част от старинните..

публикувано на 24.06.22 в 16:15

Еньовден – красива приказка за чудодейната сила на билките

Историята за Еньовден е като красива приказка, събрала чудодейната сила на билките, младостта и красотата, които съпътстват празника. Приказка, към която с радост се връщаме всяка година на 24 юни, разказваме я на децата си, за да посеем в душите им..

публикувано на 24.06.22 в 05:10