Съвсем близо до град Мъглиж, сред склоновете на Балкана, се е смълчал Мъглижкият манастир „Св. Николай Мирликийски“. Предполага се, че е бил основан още по време на Второто българско царство (1185-1393г.). След падането на нашите земи под Османско владичество през XIV век, светата обител неведнъж е плячкосвана и опожарявана от нашественика, но всеки път е била възстановявана от местното население. Изграждането на настоящия манастирски храм започва през 1834г. Комплексът е съставен от еднокорабна църква, жилищни и стопански сгради, както и от два параклиса, посветени на св. св. Петър и Павел и св. Архангел Михаил. Към манастира имало и килийно училище.
Историческите сведения сочат, че Васил Левски е отсядал три пъти в Мъглижкия манастир по време на своите обиколки из България, заедно с неговия сподвижник поп Харитон. За първи път това се случило през 1869 г., твърдят изследователи.Подобно на повечето скривалища на Левски, и това в Мъглижкия манастир било с два входа. Единият от тях бил таен, за да може Дякона да избяга във всеки момент от турците. Интересното е, че е бил скрит под одъра в един долап, свързан с тунел, който пък отвеждал в гората. В наши дни обаче тунелът е зазидан.
През 2017 г. килията, в която е отсядал Васил Левски, бе възстановена от група художници и занаятчии от Мъглиж с идеята да върнат автентичния вид на убежището на Апостола и да съхранят част от българската история. Днес килията на Дякона е превърната в музей и е част от Мъглижкия манастир, който привлича посетители от цялата страна и от чужбина.
Още за светата обител, ще научите от статията „Миналото на Мъглижкия манастир е обвито в тайнственост“ от колекцията на Радио България
Вижте още и: „Из светите места на Апостола“
Съставил: Венета Николова
Снимки: Facebook/Мъглижки-манастир-Св-Николай-Мирликийски и dolap.bg
Независимо от възраст, вяра, етнос и социална принадлежност, паметта за националния герой на България Васил Левски обединява българите по цял свят. В деня на неговата гибел хиляди се стичат към мемориалите на признателност, за да се поклонят пред..
На 2 февруари според българския народен календар се отбелязва празникът Петльовден – за здраве и плодовитост на мъжката челяд. Най-широко той е разпространен в Източна България. Един от задължителните елементи е жертвоприношението на..
На 1 февруари Българската православна църква почита паметта на Свети Трифон по нов стил. Денят предшества празника Сретение Господне. Светецът, живял през III век в малоазийската област Фригия, имал лечителска дарба. Убит е, след като отказал да..