Известният български художник Николай Панайотов, който живее и работи от 30 години във Франция, откри изложба с абстрактна живопис в голямата сграда на кметството в т.нар. Латински квартал (VI кв.) на френската столица.
„Тази зала е трудна – голяма, носи характера на архитектурата от XVII-XIX век, с декорирани тавани – едно усложнено пространство. Отне ми доста време, за да подбера нещата в една добра хармония. Има над 50 творби, на два етажа. Има колаж, има напластявания от материи, от фактури, акрилни пластове“ – разказва Николай Панайотов пред БНР. Споделя, че влияние в картините има и работата му по сценографията за цикъла на Вагнер „Пръстенът на Нибелунга“ в Софийската опера:
„Много заобичах едни изкуствени перуки, които правих в костюмите и изведнъж те се появиха и в работите ми. От смесването на материи, бои и смоли се получават едни корпусни елементи, които напомнят на човешкото тяло, но всичко това може човек да го допусне, както може да допусне и че са поля, дървета и т.н. Абстракцията е това – тя дава пълна свобода.“
Експозицията е по идея на кръг от колекционери на абстрактната живопис на художника, който в родината си е известен предимно със сюрреалистичните си творби.
„Успоредно правя и абстрактна живопис, даже още от България, когато се занимавах и със стенопис, имам абстрактна мозайка и пана в този дух. Просто фигуративната линия не ми е достатъчна, както не ми е достатъчна и абстрактната, затова понякога ги смесвам или ги движа паралелно. Повечето мои колекционери казват, че непрекъснато се променям, но винаги съм разпознаваем. Това идва от някакъв вътрешен темперамент.“
Чувството на непредвидимост е една от причините, които карат Николай Панайотов да се обръща към абстрактната живопис. При нея отпада наративността – започваш от едно петно или една линия и те те водят, казва художникът.
„Тук има две емблематични мозайки още от 1999 г., които съм запазил за себе си. Има и чисто нови творби, правени преди месец, които са по-директни, свободни, донякъде маркирани от стрийт-арт. Има даже и намеса на флуоресцентни бои, които са интересни за мен, а в Париж се асоциират с жълтите жилетки.“
Абстракцията е една дълбока линия в изкуството, която започва в началото на ХХ век и се преподновява с всяко поколение, което вкарва нови усещания за времето си, казва творецът Николай Панайотов. В последната му изложба неотменно личат свободата, фантазията и мащабността, с които художникът е известен:
„И в последните ми работи това го има, защото така се чувствам много непредвидим за себе си. С годините ми става все по-интересна изненадата, която ще ми поднесе започването и завършването на едно произведение. Да не говорим и че то никога не е съвсем завършено – понякога вадя работи отпреди десет години и виждам нещо, което мога да променя в посоката им.“
Николай Панайотов e роден през 1956 г. в София. Завършва стенопис в Художествената академия в българската столица и от 1983 до 1990 преподава същата специалност. След това се установява в Париж, където Френското министерство на културата му предоставя ателие. Има множество реализации в обществени пространства, като най-значителни са 200 кв.м. мозайки (1988) и театрална завеса в Дом на културата гр. Севлиево. Прави поредица изложби живопис в галерии в Париж, Белгия и Люксембург, Германия и САЩ, Националната галерия и Галерията за Чуждестранно изкуство, София.
Интервю: Светлана Тарашоева, БНР-„Хр.Ботев“
Редакция: Елена Каркаланова
Снимки: Facebook / @Nicolai-Panayotov
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..