Известният български художник Николай Панайотов, който живее и работи от 30 години във Франция, откри изложба с абстрактна живопис в голямата сграда на кметството в т.нар. Латински квартал (VI кв.) на френската столица.

„Тази зала е трудна – голяма, носи характера на архитектурата от XVII-XIX век, с декорирани тавани – едно усложнено пространство. Отне ми доста време, за да подбера нещата в една добра хармония. Има над 50 творби, на два етажа. Има колаж, има напластявания от материи, от фактури, акрилни пластове“ – разказва Николай Панайотов пред БНР. Споделя, че влияние в картините има и работата му по сценографията за цикъла на Вагнер „Пръстенът на Нибелунга“ в Софийската опера: 

„Много заобичах едни изкуствени перуки, които правих в костюмите и изведнъж те се появиха и в работите ми. От смесването на материи, бои и смоли се получават едни корпусни елементи, които напомнят на човешкото тяло, но всичко това може човек да го допусне, както може да допусне и че са поля, дървета и т.н. Абстракцията е това – тя дава пълна свобода.“

Експозицията е по идея на кръг от колекционери на абстрактната живопис на художника, който в родината си е известен предимно със сюрреалистичните си творби.

„Успоредно правя и абстрактна живопис, даже още от България, когато се занимавах и със стенопис, имам абстрактна мозайка и пана в този дух. Просто фигуративната линия не ми е достатъчна, както не ми е достатъчна и абстрактната, затова понякога ги смесвам или ги движа паралелно. Повечето мои колекционери казват, че непрекъснато се променям, но винаги съм разпознаваем. Това идва от някакъв вътрешен темперамент.“

Чувството на непредвидимост е една от причините, които карат Николай Панайотов да се обръща към абстрактната живопис. При нея отпада наративността – започваш от едно петно или една линия и те те водят, казва художникът.

„Тук има две емблематични мозайки още от 1999 г., които съм запазил за себе си. Има и чисто нови творби, правени преди месец, които са по-директни, свободни, донякъде маркирани от стрийт-арт. Има даже и намеса на флуоресцентни бои, които са интересни за мен, а в Париж се асоциират с жълтите жилетки.“

Абстракцията е една дълбока линия в изкуството, която започва в началото на ХХ век и се преподновява с всяко поколение, което вкарва нови усещания за времето си, казва творецът Николай Панайотов. В последната му изложба неотменно личат свободата, фантазията и мащабността, с които художникът е известен:

„И в последните ми работи това го има, защото така се чувствам много непредвидим за себе си. С годините ми става все по-интересна изненадата, която ще ми поднесе започването и завършването на едно произведение. Да не говорим и че то никога не е съвсем завършено – понякога вадя работи отпреди десет години и виждам нещо, което мога да променя в посоката им.“

Николай Панайотов e роден през 1956 г. в София. Завършва стенопис в Художествената академия в българската столица и от 1983 до 1990 преподава същата специалност. След това се установява в Париж, където Френското министерство на културата му предоставя ателие. Има множество реализации в обществени пространства, като най-значителни са 200 кв.м. мозайки (1988) и театрална завеса в Дом на културата гр. Севлиево. Прави поредица изложби живопис в галерии в Париж, Белгия и Люксембург, Германия и САЩ, Националната галерия и Галерията за Чуждестранно изкуство, София.

Интервю: Светлана Тарашоева, БНР-„Хр.Ботев“

Редакция: Елена Каркаланова

Снимки: Facebook / @Nicolai-Panayotov